Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Какво й е, мистър Майк?

— Халосах я, за да млъкне. Мъжът й е горе…

— Нямаше да я пусна, ама де да знам, че е женена…

— Ти си готов на всичко за пет долара, хубостнико. Слушай сега. Аз трябва да се кача горе и да се направя на много изненадан, че виждам оня тип. Покрий я и гледай да кротува, докато той си замине. Ако дойде на себе си и вземе да шава, цапни я още веднъж. Връщам се веднага щом той си тръгне.

— Хубаво, мистър Майк. — Юлисис метна един юрган върху Ейприл и цялата я покри. — Мистър Майк… аз, без да искам, ама защото…

— Няма нищо. И ти си крив, но и на мен не ми е чиста работата.

Пред вратата на стаята си Долан се спря колкото да си запали цигара и влезе. Майра лежеше в леглото, увита в чаршаф до брадичката, така че се виждаше само главата й. Рой стоеше прав пред бюрото с пишещата машина и хубавото му лице беше враждебно намусено.

— Я виж… здрасти! — Долан се престори на страшно изненадан и въпросително взе да мести поглед от Майра към Рой и обратно. — Изобщо не те очаквах. А къде е Ейприл?

— И аз се опит вам да разбера същото — отвърна Менефи.

— Мислел, че е тук — обади се Майра.

— Тук ли? Че какво ще прави тук? Да не сте ми скроили някой номер? Какво се е случило, а, Рой?

— На път за вкъщи се посдърпахме с Ейприл и тя каза, че предпочита да върви пеша, вместо да се вози с мен. Помислих си, че блъфира, затова спрях и я оставих да слезе. Реших, че ще й бъде за урок, после направих едно кръгче с колата, като смятах да се върна и да я взема… но тя беше изчезнала.

— Явно не познаваш Ейприл достатъчно. Тя не е от тези, които блъфират.

— Сега вече ми стана ясно. Естествено, тръгнах насам…

— Защо предположи, че ще я намериш тук?

— Ами… не знам. Тя непрекъснато разправя за теб.

— Но защо не се обади по телефона?

— Искахте да я хванете flagrante delicto, нали? — обади се Майра и преведе на Долан: — На латински това означава „на местопрестъплението“.

— Почти съжалявам, че те разочаровах, Рой… но тя не е тук.

— Виждам. Излишно е да ти казвам колко съжалявам, че се получи така, Долан.

— Забрави го. Сигурно е взела такси и се е прибрала вкъщи. Защо не я потърсиш там?

— Така и ще направя. Е… извинявайте, че нахлух така. — Менефи бавно се насочи към вратата. — Мога ли да поговоря за малко с теб, Долап?

— Разбира се.

Двамата излязоха във всекидневната и Долан запали лампиона до вратата на своята стая.

— Исках само да те помоля да не споменаваш нищо за това… в списанието…

— Добре, Рой, обещавам. Аз пък искам да проумееш, че между мен и Ейприл вече няма нищо. Бях луд по нея… но вече не съм. Баща й се погрижи за това.

— Вярвам ти…

— И още нещо — недей да слушаш какво ти говори Хари Карлайл. На него му се иска да се хванеш на въдицата му за много неща, които не са истина.