Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Възможно е да се забавя…

— Няма нищо. Ще кажа на Юлисис да ме пусне в твоята стая. Пък и останалите момчета ще бъдат там. Може би те ще ми разнообразят вечерта.

— Гледай това да не стане в леглото ми, предупреждавам те. Ще ти откъсна ушите.

— Ами тогава недей да закъсняваш — отговори му тя и се отдалечи.

Долан стана и се провря между танцуващите двойки до масата на Ейприл. По средата й се издигаше планина от цветя. Имаше няколко незаети стола.

— Здравей, къде се изгуби? — посрещна го тихо Ейприл и му подаде ръка.

— Поздравления. Също и на теб, Рой.

— Благодаря — отговори Менефи. — Познаваш се с гостите ни, нали? Хари Карлайл…

— Разбира се, познавам ги всичките. Здравейте! — извика Долан и седна до Лилиан Фрайд — блондинка, представена в обществото миналата година. — Здравей, Лилиан…

— Здравей, Майк…

— Имам да уреждам сметки с теб, Долан — пошегува се Менефи. — Дължиш ми един меден месец.

— Ами? Как така?

— Нали заради теб приеха Ейприл да играе в тази любителска театрална постановка, а сега дават представления и тя не може да напусне града.

— Аз нямам нищо общо с това, Рой. Майора си я избра. Имаш голям успех — обърна се Долан към нея. — Днес са излезли много ласкави отзиви. Как мина премиерата?

— Добре. Трябваше да дойдеш. Чакахме те зад кулисите след представлението…

— Имах много работа…

— Майк, ти си страхотен лъжец.

— Честна дума. Следващият брой излиза утре…

— Нали обеща да поместиш снимката ми? Какво става? — попита го Лилиан.

— Ще я пусна другата седмица…

— Светската страница на списанието ти хич я няма — заяви Лилиан. — Кой я списва — дамата, която беше поканил тази вечер ли?

— Не, защо?

— Нищо…

— Страхотна е — каза Ейприл. — Каква е?

— О, тя само стои до телефона, организира едно друго, пише по малко…

— Аз все пак мисля, че трябва да ме назначиш завеждащ светската страница — обади се пак Лилиан. — Участвала съм в издаването на училищния вестник…

— Не мога да ти плащам.

— Но аз не искам заплата. Ще работя, защото ми е интересно.

Хари Карлайл се наведе през масата.

— Тя иска да каже, че си струва, защото така ще се навърта около тебе.

— Затваряй си устата, Хари! — сопна му се Лилиан.

— Не се обиждай — усмихна се Карлайл. — Само се пошегувах.

— Шегуваш се, ама не се шегуваш — наежи се и Долап.

— Искаш ли да потанцуваме, Майк — попита Ейприл.

— Добре. — С поглед Долан поиска разрешение от Менефи.

— Защо не? — отвърна Менефи, изправи се и помогна на Ейприл да стане от стола си.

— Благодаря — рече Долан, изправи се на свой ред и поведе Ейприл към дансинга. — Мислиш ли, че е редно? — попита я той, когато започнаха да танцуват.