![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Върви, само недей да ми висиш над главата. Действаш ми на нервите, знаеш го. По-ужасен си и от Томас.
— Извинявай. Снощи те търсих по телефона един-два пъти…
— Нямаше ме. Имаш ли представа къде живее оная Макалистър? На края на света, че и оттатък — до сиропиталището. Почти до Колд Спрингс.
— Срещна ли се с нея?
— Да. Доста си поприказвахме. Твърди, че дъщеря й умряла от тежка диспепсия. Мисис Грифит каза същото. Изглежда, старият доктор Естил не е знаел да пише друго.
— Не се ли усъмниха за какво си отишъл?
— Не, зададох въпросите си между другото. Открих още нещо в наша полза. Никоя от майките не познаваше Естил. Някой го повикал, когато Елен Грифит била вече много зле. А пък мисис Макалистър разбрала за съществуването му едва след като бил подписан смъртният акт. Всъщност, това е естествено. Фей Макалистър починала на операционната маса. Този мръсник Карлайл е масов убиец…
— Да можехме да открием мъжете, които са ги вкарали в беля…
— Можем, но с това нищо не се доказва. Изобщо не можеш да докажеш каквото и да било от тази история. Няма да проговорят дори момичетата, които са прибягнали до услугите на Карлайл, но им се е разминало. Ще предизвикаш разследване и какво от това? Щом стане дума за Карлайл, всичко ще се замаже. Дори да ексхумират двете момичета, няма да има никаква полза. От тях вече ще са останали само кости…
— Ти пиши, Ед. Аз ще се оправя с подробностите.
— Добре. Дано да си на прав път. Когато те извикат пред предварителното жури, гледай да знаеш какво ще говориш.
— Ще знам. Майра, свържи се с мисис Марсдън.
Майра присви очи и прехапа устни.
— Кой е номерът й?
— Виж в указателя, ако обичаш. — Долан се загледа угрижено в стената.
— Това е всичко засега, Емъри — каза мисис Марсдън, след като икономът остави подноса на ниската ренесансова масичка. — Как пиете чая си, Майкъл — без нищо, със захар и сметана или с лимон?
— Със захар, сметана и лимон.
— Заедно ли?
— Ъъъ… да, моля? — попита Долан, след като долови в тона й почуда. — Не е ли прието да си поискаш всичко заедно? Никога досега не съм пил чай, затова не знам.
— Не познавам по-забавен човек от вас — усмихна се мисис Марсдън. — Толкова сте наивен. Защо не опитате само със захар и сметана?
— Добре…
— С две бучки ли?
— Да, благодаря — каза той и пое чашата си. — Не исках да ви създавам безпокойство…
— Изобщо не ме безпокоите…
— Мери Маргарет обаждала ли се е скоро?
— Вчера. Влюбена е в Мексико Сити.
— Права е. И аз обичам чуждите градове. Някой ден ще отида в Мексико Сити… и из южните морета.
— Ходили ли сте из южните морета?
— Само седнал на последния ред в киното. Не е особено удовлетворително.
— Тази есен мислех да попътувам. С параход, из островите…
— Ще прекарате чудесно. Сигурен съм, че на Мери Маргарет много ще й хареса. Тя обича да пътува.
— Няма да я взема със себе си. Надали ще е много весело за мен. А вие не искате ли да дойдете?
— Аз ли? О, няма да мога…
— Защо не? Можете да отидете до Лос Анжелис и ако се случи да мина оттам, ще…
— Би било чудесно, но…
— Защо не? Искате ли още чай?
— Не, благодаря. Просто няма да мога. С това списание…
— Мислите, че ще издържите дотогава, така ли?
— Надявам се… макар че както е тръгнало, надали. Затова дойдох при вас. Не знам към кого да се обърна. Чудех се дали…
— За пари ли?
— Да. Временно, разбира се. Все още нямаме установено положение, но в най-скоро време ще започнем да получаваме реклами и всичко ще се оправи. Ще можем да върнем парите на хората, които са проявили доверие към нас.
— Колко пари ще ви трябват, за да се позакрепите?
— Ами отиват около хиляда на седмица… — Да, но, разбира се, ще ви ги върна…
— Да, да, знам — прекъсна го мисис Марсдън с многозначеща усмивка и се изправи. — Ще ви напиша чек, Майкъл. Но защо да не вземете тези пари и да заминете някъде… да се позабавлявате и да забравите за списанието? Тогава поне ще има смисъл да ви ги дам…
— Списанието означава много за мен… а и градът има нужда от него. Вие знаете какво се опитвам да постигна…
— Точно поради тази причина не виждам защо да не вземете парите и да се махнете. Идете в Лос Анжелис, останете… да речем, до есента…