Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Картините в главата ми се въртяха. Не можех да ги подредя. Състрадателен войник на Волтури? Едуард погледна към Джейкъб и отговори на един мълчалив въпрос.
— Не, не е бил един от техните войници, така да се каже. Дарбата му им е била доста полезна.
Джейкъб навярно е попитал очевидният въпрос.
— Той има инстинктивно чувство за дарбите на другите — допълнителната способност, която някои вампири имат — каза му Едуард. — Можел е да даде общата представа на Аро на какво е способен даден вампир, само бивайки близо до него или нея. Това било доста полезно на Волтури, когато са се биели. Можел е да ги предупреди, когато някой от вражеският клан е имал способност, която е може да им причини неприятности. Това било рядкост — изискват се големи умения, за да поставиш Волтури в неизгодно положение дори за момент. Най-вече, предупреждението давало на Аро възможността да спаси някого, който би могъл да му е полезен. Дарбата на Елизар работи дори до известна степен и при хора. Обаче наистина трябва да се концентрира при тях, защото скритата им способност е доста мъглява. Аро го е карал да тества хората, които са искали да се присъединят, за да види дали имат някакъв потенциал. Аро съжалявал, когато Елизар си тръгна.
— Пуснали са го? — попитах аз. — Просто така?
Усмивката му бе по-мрачна сега, малко крива.
— Волтури не са предполагаемите злодеи, както на теб ти се струват. Те са основите на нашият мир и цивилизация. Всеки член от охраната е избрал да им служи. Доста е престижно — всички се гордеят, че са част от тях, никой не е бил насилен да остане.
Намръщих се на земята.
— Предполага се, че са ужасни и зли само с престъпниците, Бела.
— Ние не сме престъпници.
Джейкъб изпръхтя в съгласие.
— Те не знаят това.
— Наистина ли мислиш, че можем да ги накараме да спрат и да ни изслушат?
Едуард се поколеба за съвсем кратък момент, след което сви рамене.
— Ако открием достатъчно приятели, които да застанат на наша страна. Може би.
Ако.
Внезапно усетих натиска от това, което ни предстоеше днес. Едуард и аз започнахме да се движим по-бързо, преминавайки в бяг. Джейкъб ни настигна бързо.
— Таня не би трябвало да закъснее — каза Едуард. — Трябва да сме подготвени.
Как да се подготвим обаче? Нареждахме и пренареждахме, обмисляхме и премисляхме. Ренесме да се вижда? Или отначало да е скрита? Джейкъб да е в стаята? Или отвън? Беше казал на глутницата да стоят наблизо, но да бъдат невидими. Дали да не направеше и той същото?
Накрая, Ренесме, Джейкъб — обратно в човешката му форма — и аз чакахме зад ъгъла на предната врата на трапезарията, седнали зад голямата полирана маса. Джейкъб ми позволи да държа Ренесме — искаше пространство, в случай, че му се наложи да се преобрази бързо.
Въпреки че бях доволна да я държа в ръцете си, така се чувствах безполезна. Напомни ми, че в битка със зрели вампири, аз не бях нищо повече от една лесна мишена — не се нуждаех от свободни ръце.
Опитах се да си припомня Таня, Кейт, Кармен и Елизар от сватбата. Лицата им бяха смътни в слабо осветените ми спомени. Само знаех, че са красиви, две със светли коси и двама с тъмни коси. Не можех да си спомня дали имаше някаква доброта в очите им.
Едуард се облегна неподвижно срещу задната стъклена стена, загледан към входната врата. Изглеждаше, сякаш изобщо не виждаше стаята пред себе си.
Заслушахме се в колите преминаващи през магистралата, без някоя от тях да намалява скоростта си.
Ренесме се сгуши в шията ми, ръката й бе срещу бузата ми, но без да се появяват образи в главата ми. Нямаше картини, описващи чувствата й сега.
— Ами ако не ме харесат? — прошепна тя и всички погледи се стрелнаха към нейното лице.
— Разбира се, че ще… — започна да казва Джейкъб, но го накарах да млъкне с един поглед.
— Те не те разбират, Ренесме, защото никога не са срещали някого като теб — казах й аз, без да искам да я залъгвам с обещания, които може да не се сбъднат. — Проблемът е да ги накараме да разберат.
Тя въздъхна и в главата ми проблеснаха образите на всички ни за един кратък миг. Вампир, човек, върколак. Тя не се вписваше никъде.