Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Таня се препъна четири крачки назад, с тръпнещи ягодово руси къдрици, като човек пред когото се е изправила отровна змия. Кейт отскочи назад чак към входната врата и се хвана за стената там. Шокирано съскане излезе изпод стиснатите й зъби. Елизар се хвърли пред Кармен в защитническа поза.
— О, моля ви се! — чух Джейкъб да се оплаква изпод дъха си.
Едуард сложи ръката си около мен и Ренесме.
— Обещахте да ни изслушате — напомни им той.
— Някои неща не могат да бъдат чути! — възкликна Таня. — Как можа, Едуард? Не знаеш ли какво значи това?
— Трябва да се махнем оттук — каза Кейт разтревожено, ръката й върху дръжката на вратата.
— Едуард… — На Елизар не му достигаха думи.
— Чакайте — каза Едуард със суров глас сега. — Спомнете си какво чухте, какво помирисахте. Ренесме не е това, което си мислите, че е.
— Няма изключение на това правило, Едуард — сряза го Таня.
— Таня — каза Едуард остро — ти можеш да чуеш сърцебиенето й! Спри и се замисли какво означава това.
— Сърцебиенето й? — прошепна Кармен, надничайки над рамото на Елизар.
— Тя не е истинско дете-вампир — отговори Едуард, насочвайки вниманието си към по-малко враждебното изражение на Кармен. — Тя е наполовина човек.
Четиримата вампири го изгледаха така, сякаш говореше на език, който никой от тях не разбираше.
— Чуйте ме — гласът на Едуард премина в гладък, кадифен, убедителен тон. — Ренесме е единствена по рода си. Аз съм нейният баща. Не нейният създател — нейният биологичен баща.
Таня клатеше глава със съвсем малки движения. Изглежда не осъзнаваше, че го прави.
— Едуард, нали не очакваш да… — започна да казва Елизар.
— Кажи ми друго обяснение, което се вписва, Елизар. Можеш да усетиш топлината на тялото й във въздуха. Кръв тече във вените й, Елизар. Можеш да я помиришеш.
— Как? — прошепна Кейт.
— Бела е нейната биологична майка — каза й Едуард. — Тя зачена, износи и роди Ренесме, докато бе все още човек. Това почти я уби. Бях принуден да вкарам достатъчно отрова в сърцето й, за да я спася.
— Никога не съм чувал подобно нещо — каза Елизар. Раменете му все още бяха сковани, изражението му бе студено.
— Физическите отношения между вампири и хора не са често срещани — отговори Едуард с малко черен хумор в тонът си. — Хората, оцелели след такова преживяване са още по-малко. Не сте ли съгласни, братовчедки?
Кейт и Таня едновременно му се намръщиха.
— Хайде де, Елизар. Със сигурност можеш да видиш приликата.
Кармен бе тази, която отвърна на думите на Едуард. Тя заобиколи Елизар, игнорирайки половинчатото му махване, за да я предупреди, и се приближи внимателно, заставайки пред мен. Тя се наведе леко напред, оглеждайки предпазливо лицето на Ренесме.
— Изглежда имаш очите на майка си — каза тя с нисък и спокоен глас — но лицето на баща си. — След което, сякаш сама не можеше да се спре, тя се усмихна на Ренесме.
Усмивката на дъщеря ми в отговор бе ослепителна. Тя докосна лицето ми без да откъсва поглед от Кармен. Тя си представи как докосва лицето на Кармен и попита дали ще е добре.
— Имаш ли нещо против Ренесме сама да ти разкаже за себе си? — попитах аз Кармен. Бях прекалено стресирана, за да говоря по-високо от шепот. — Тя има дарбата да обяснява нещата.
Кармен все още се усмихваше на Ренесме.
— Можеш ли да говориш, мъниче?
— Да — отговори Ренесме с развълнувано високо сопрано. Семейството на Таня трепна при звука на гласът й, освен Кармен. — Но мога да ти покажа повече, отколкото мога да ти разкажа.
Тя постави малката си, обсипана с трапчинки ръка върху бузата на Кармен.
Кармен замръзна на място, сякаш електрически шок бе преминал през нея. Елизар веднага застана до нея, с ръка на рамото й, сякаш за да я дръпне назад.
— Чакай — каза Кармен задъхано, като немигащите й очи се задържаха върху тези на Ренесме.
Ренесме «показва» на Кармен обяснението си дълго време. Лицето на Едуард бе напрегнато, докато гледаше заедно с Кармен, и ми се искаше толкова много да мога и аз да чувам това, което той чуваше. Джейкъб се помръдна нетърпеливо зад мен и знаех, че и на него му се иска същото.
— Какво й показва Неси? — измърмори той изпод дъха си.
— Всичко — прошепна Едуард.
Мина още една минута и Ренесме пусна ръката си от лицето на Кармен. Тя се усмихна победоносно на зашеметената вампирка.
— Тя наистина е ваша дъщеря, нали? — прошепна Кармен, отправяйки разширените си топазени очи към лицето на Едуард. — Такава ярка дарба! Би могла да дойде единствено от много талантлив баща.