Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Вярваш ли на това, което тя ти показа? — попита Едуард с напрегнато изражение.
— Без съмнение — каза простичко Кармен.
Лицето на Елизар бе освирепяло от страдание.
— Кармен!
Кармен взе ръцете му в своите и ги стисна.
— Колкото и невъзможно да изглежда, Едуард ти казва самата истина. Нека детето само ти покаже.
Кармен побутна Елизар по-близо до мен и кимна към Ренесме.
— Покажи му, mi querida.
Ренесме се ухили, очевидно доволна от благосклонността на Кармен, и докосна леко челото на Елизар.
— Ay caray! — промълви той и се дръпна от нея.
— Какво ти направи? — настоя да узнае Таня, приближавайки се предпазливо. Кейт също се приближи.
— Тя просто се опитва да ти покаже своята гледна точка от историята — каза му Кармен с успокоителен глас.
Ренесме се намръщи нетърпеливо.
— Гледай, моля — заповяда тя на Елизар. Тя протегна ръката си към него и остави няколко сантиметра между пръстите си и лицето му в очакване.
Елизар я изгледа съмнително, след което погледна към Кармен за помощ. Тя кимна окуражително. Елизар си пое дълбоко дъх и се наведе по-близо, докато челото му не докосна отново ръката й.
Той потрепера, когато започна, но остана на място този път, като бе затворил очи в концентрацията си.
— Ах — въздъхна той, когато очите му се отвориха минути по-късно. — Разбирам.
Ренесме му се усмихна. Той се поколеба, след което се усмихна неохотно в отговор.
— Елизар? — обади се Таня.
— Истина е, Таня. Това не е безсмъртно дете. Тя е наполовина човек. Ела. Виж сама.
Мълчаливо, дойде редът на Таня да застане предпазливо пред мен, след това и Кейт, и двете показвайки шок първият път, когато образа ги удари при допирът на Ренесме. Но тогава, точно като Кармен и Елизар, те изглеждаха напълно спечелени, веднага щом свършеше.
Хвърлих поглед към гладкото лице на Едуард, чудейки се дали би могло да е толкова лесно. Златните му очи бяха ясни и непомрачени. Тогава нямаше заблуда в това.
— Благодаря ви, че ни изслушахте — каза той тихо.
— Но каква е тази сериозна опасност, за която ни предупредихте — каза Таня. — Не директно от това дете, както виждам, но определено от Волтури тогава. Как разбраха за нея? Кога ще пристигнат?
Не бях изненадана от бързото й разбиране на ситуацията. Все пак, какво друго би застрашавало едно силно семейство като моето? Само Волтури.
— Когато Бела видя Ирина онзи ден в планините — обясни Едуард — тя бе с Ренесме.
Кейт изсъска, присвивайки очи.
— Ирина е сторила това? На вас? На Карлайл? Ирина?
— Не — прошепна Таня. — Някой друг…
— Алис я видя да отива при тях — каза Едуард. Чудех се дали другите забелязаха, когато той трепна леко при споменаването на името на Алис.
— Как е могла да го стори? — Елизар не питаше никой конкретно.
— Представете си, че бяхте видели Ренесме отдалеч. Ако не бяхте дочакали нашето обяснение.
Очите на Таня се присвиха.
— Без значение какво си е помислила… Вие сте нашето семейство.
— Няма какво да направим относно избора на Ирина сега. Прекалено е късно. Алис ни даде месец.
Главите на Таня и Елизар едновременно се наклониха на една страна. Веждите на Кейт се намръщиха.
— Толкова много? — попита Елизар.
— Всички ще идват. Сигурно това отнема известна подготовка.
Елизар ахна.
— Цялата охрана?
— Не само охраната — каза Едуард със скована челюст. — Аро, Кай, Маркус. Дори съпругите им.
Шок се изписа по очите им.
— Невъзможно — каза безизразно Елизар.
— Бих казал същото преди няколко дни — отвърна Едуард.
Елизар се намръщи и когато заговори бе почти като ръмжене.
— Но това няма никакъв смисъл. Защо биха поставили себе си и съпругите в опасност?
— Няма смисъл като го погледнеш по този начин. Алис каза, че има нещо повече от просто едно наказание за това, което те си мислят, че сме сторили. Тя мислеше, че вие можете да ни помогнете.
— Повече от наказание? Но какво друго може да е? — Елизар започна да крачи, отправяйки се към вратата и обратно, сякаш бе сам в стаята, със смръщени вежди, докато гледаше към пода.
— Къде са другите, Едуард? Карлайл и Алис, и останалите? — попита Таня.
Колебанието на Едуард бе почти незабележимо. Той отговори само на една част от въпросът й.
— Търсят приятели, които могат да ни помогнат.
Таня се наведе към него, протягайки ръцете си пред себе си.