Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Ти си специална, това не е нещо лошо.
Тя поклати глава в несъгласие. Тя се замисли за опънатите ни лица и каза:
— Вината е моя.
— Не — казахме аз, Джейкъб и Едуард едновременно, но преди да можем да спорим повече с нея, чухме звукът, който очаквахме — забавянето на двигател по магистралата, гумите, които се придвижваха от асфалта към меката почва.
Едуард се изстреля от ъгъла, за да застане пред входната врата. Ренесме се скри в косата ми. Джейкъб и аз се загледахме един друг през масата, с отчаяние изписано върху лицата ни.
Колата се движеше бързо през гората, по-бързо отколкото Чарли или Сю караха. Чухме я да паркира в полянката и да спира пред верандата. Четири врати се отвориха и затвориха. Те не казаха нищо, докато се приближаваха към вратата. Едуард я отвори преди да успея да почукат.
— Едуард! — зарадва се женски глас.
— Здравей, Таня. Кейт, Елизар, Кармен.
Три промърморени поздрава.
— Карлайл каза, че трябва непременно да говори с нас — каза първият глас, Таня. Можех да чуя, че всичките са все още отвън. Представих си Едуард застанал на прага, блокирал пътя им. — Какъв е проблемът? Проблеми с върколаците?
Джейкъб извъртя очи.
— Не — каза Едуард. — Нашият съюз с върколаците е по-силен от всякога.
Една жена се изкиска.
— Няма ли да ни поканиш вътре? — попита Таня. След което продължи без да дочака отговор. — Къде е Карлайл?
— Карлайл трябваше да замине.
Имаше кратко мълчание.
— Какво става, Едуард? — настоя да узнае Таня.
— Ако можете, дайте ми няколко минути — отговори той. — Имам нещо трудно за обясняване и ще имам нужда да бъдете либерални, докато разберете.
— Карлайл добре ли е? — попита разтревожено мъжки глас. Елизар.
— Никой от нас не е добре, Елизар — каза Едуард, след което потупа нещо, вероятно рамото му. — Но физически, Карлайл е добре.
— Физически? — попита остро Таня. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че цялото ми семейство е в много сериозна опасност. Но преди да обясня, искам да ми обещаете. Изслушайте всичко, което ви кажа, преди да реагирате. Умолявам ви да ме изслушате.
Още по-дълго мълчание посрещна молбата му. През опънатото затишие, Джейкъб и аз се гледахме безмълвно. Кафявите му устни пребледняха.
— Слушаме те — накрая каза Таня. — Ще чуем всичко, преди да отсъдим.
— Благодаря ти, Таня — каза Едуард пламенно. — Нямаше да ви въвлечем в това, ако нямахме друг избор.
Едуард мръдна. Чухме четири чифта крачки да минават през прага. Някой започна да души.
— Знаех си, че онези върколаци са намесени — промърмори Таня.
— Да, те са на наша страна. Отново.
Напомнянето накара Таня да млъкне.
— Къде е твоята Бела? — попита друг женски глас. — Как е тя?
— След малко ще се присъедини към нас. Тя е добре, благодаря ти. Навлезе в безсмъртието с изключителен финес.
— Разкажи ни за опасността, Едуард — каза тихо Таня. — Ще те изслушаме и ще застанем на твоята страна, където принадлежим.
Едуард си пое дълбоко дъх.
— Първо, искам да станете свидетели на това. Заслушайте се — в другата стая. Какво чувате?
Беше тихо, след което някой помръдна.
— Само слушайте отначало, моля ви — каза Едуард.
— Върколак, предполагам. Мога да чуя сърцето му — каза Таня.
— Какво друго? — попита Едуард.
Имаше пауза.
— Какво е това туптене? — Кейт или Кармен попита. — Това да не е… някаква птица?
— Не, но помнете какво чувате. Сега, какво намирисвате? Освен върколака.
— Да не би да има човек там? — прошепна Елизар.
— Не — възрази Таня. — Не е човек, но… по-близо до човек от останалите миризми тук. Какво е това, Едуард? Не мисля, че някога съм помирисвала този аромат преди.
— Определено не си, Таня. Моля те, моля те, запомни, че това е нещо напълно ново за теб. Захвърли настрана предубежденията си.
— Обещах ти, че ще те изслушам, Едуард.
— Добре тогава. Бела? Доведи Ренесме, моля те.
Краката ми бяха странно вкочанени, но знаех, че това чувство е изцяло в главата ми. Накарах се да стана и да не се движа бавно, като станах на крака и извървях няколко кратки крачки до ъгъла. Горещината от тялото на Джейкъб пламтеше близо зад мен, докато ме следваше.
Направих една крачка към голямата стая и замръзнах, без да успея да се насиля да вървя по-напред. Ренесме си пое дълбоко дъх, след което надникна изпод косата ми със свити рамене, очаквайки отказ.
Мислех си, че съм се подготвила за реакцията им. За обвинения, за викове, за неподвижност, причинена от дълбок стрес.