Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Тя трепереше. Виждаше как трепкат мускулите на бедрата й.
— Какво става? — попита тя със слаб, изтрезнял глас. — Какво правите?
Той се приближи до нея, постави ръка на кръста й и прокара пръсти по гладкия канал, завършващ със стегнатия й анус. Усети как тя потрепна.
Той се почуди: удоволствие или страх? Все още ли вярваше тя, че всичко ще мине нормално?
Мисълта почти го накара да се разсмее. Беше сбъркала. Беше си помислила, че той ще иска обикновените удоволствия.
Протегна ръка под седлото и потопи пръсти в ароматното масло, после започна нежно да маже с него дупчицата — маслото задейства заклинанието си и накара мускулите й да се отпуснат.
Усети как дишането й отново се учести — тя очакваше удоволствие; знаеше, без да гледа, че отново ще се възбуди, че зърната на гърдите й ще се втвърдят, че очите й ще се разширят от очакване.
Отново бръкна под седлото и измъкна оттам фалоса с железен връх, прикрепен с верига към лъка. Веригата беше точно толкова дълга, колкото трябваше. Ако беше малко по-дълга, нямаше да го има онова така възбуждащо дръпване надолу, онова чувство за ограничение; а ако беше по-къса, нямаше да прониква толкова дълбоко, че да бъде задоволен. Усмихна се, задържа любовно кухата колона в ръце и поглади с пръсти спиралния орнамент на ВУ-ТИ — „петте пагубни създания“: крастава жаба, скорпион, змия, паяк и гущер; после го надяна, усети меката кожа отвътре и закопча кожените ремъци около кръста си.
За миг се поколеба, предвкусвайки момента, след това насочи металното острие и тласна. Първият тласък я изненада. Усети как цялото й тяло се вцепенява от шока, но макар и да се задъха, тя не извика.
ХРАБРО МОМИЧЕ — помисли си той, — НО НЕ ЗАТОВА СИ ТУК. НЕ СИ ТУК, ЗА ДА ПРОЯВЯВАШ ХРАБРОСТ. ТУК СИ, ЗА ДА МИ ПЕЕШ.
Вторият тласък я разкъса. Почувства как кожата между ануса и вагината й се пропуква като тъкан и чу болезнения й вик.
— Добре! — разсмя се той грубо. — Много хубаво! Пей, Си Ву Я! Много ми харесва да те слушам.
Тласна отново.
Когато свърши, разкопча ремъците, взе един бял чаршаф и го метна върху нея — кръвта го напои в червено — двоен червен кръг, който бавно се превърна в елипса.
Чу стенанията й, заобиколи я, коленичи пред нея, вдигна лицето й внимателно, почти нежно целуна челото й, носа й, устните й.
— Хареса ли ти, Си Ву Я? Достатъчно твърд ли ти беше? — засмя се тихо, почти любовно. — О, но ти беше добра, Си Ву Я. Най-добрата досега. И затова ще получиш записа. Но по-късно, нали? Сутринта. Пред нас е цялата нощ. Имаме много време да си играем пак.
Сун бе коленичил върху насипа, втренчен в къщата. Зората се пукна. Беше измръзнал до кости, дрехите му бяха подгизнали, ала той продължаваше да чака, коленичил.
Беше чул писъците й в нощта. Бе ги чул и бе почувствал как сърцето му се разкъсва. Беше свел глава, разбрал колко е малък и безсилен.
Сега, щом светлината отново започна да се процежда над света, видя как вратата се отваря и на стълбището се появява фигура.
— Си Ву Я… — промълви той с пресъхнали устни; сърцето му, което сякаш бе замряло, затуптя бясно в гърдите му. Опита се да стане, но краката му бяха изтръпнали и се наложи да се задържи с ръка, за да не падне във водата долу. Но очите му останаха приковани в далечната сянка — веднага забеляза колко бавно се движи тя, колко неловко залита по стъпалата — едно по едно, като току спираше да си почива; цялото й тяло беше сгърчено, ръката й бе вкопчена в парапета, сякаш щеше да падне.
Повдигна се трескаво и започна да съживява краката си. Отново се опита да се изправи и падна назад, псувайки, почти хленчейки от страх за нея.
— Си Ву Я — изстена той. — Си Ву Я…
Опита се отново да стане, заскърца със зъби; мъчеше се да подчини мускулите си. За малко отново не падна, после протегна крак напред и успя да запази равновесие.
— Си Ву Я — изсъска той. — Си Ву Я…
Раздвижвайки с усилие безполезните си крака, той тръгна към моста — отначало неловко, залитайки, като гротескна пародия на съпругата си, после — по-уверено; кръвта му се раздвижи, мускулите му оживяха.
След това изведнъж се втурна — ръкомахаше диво, босите му крака тупаха по черната пръст. И застана там, пред нея; огромни вълни от болка и страх, обида и гняв го обливаха като черен прилив.
Изстена — животински вик на болка.
— Какво ти е направил, Си Ву Я? Какво ти е направил?!
Тя го погледна с почти слепи очи.
— Лицето ти… — започна той и осъзна, че по лицето й нямаше никакви белези. Зад очите й имаше мрак. Това го накара да захленчи като дете и да падне отново на колене.
Бавно — всяко движение — огромен, неизследван континент от болка — тя се оттласна от стълбището и залитна край него. Той запълзя след нея и се опита да й помогне, но тя мълчаливо го отблъсна, остави да говори студената празнота на лицето й.