Средното царство

— Той е мой съпруг, а аз съм покорна съпруга. Той искаше да дойда тук — и ето ме тук.

Де Вор сведе поглед, като едва се сдържаше да не се ухили. Не беше сбъркал. Тя имаше дух. Беше го забелязал още докато я наблюдаваше; бе забелязал как се вглежда във всичко с този неин любопитен, почти нагъл поглед. Тя имаше сила. Сила колкото за двадесет Суновци.

Приближи се още една крачка и поклати глава.

— Грешиш, знаеш ли. Тук си, защото аз казах да дойдеш.

Този път тя не отговори, но го погледна почти нахално — само леко овлажнелите й устни издаваха колко е нервна.

— Как се казваш, жено на Сун?

Тя отмести очи, после отново го погледна, сякаш казваше: НЕ СИ ИГРАЙ С МЕНЕ. ПРАВИ КАКВОТО СМЯТАШ ДА ПРАВИШ И МЕ ОСТАВИ НА МИРА.

— Как се казваш? — настоя той този път по-твърдо.

— Казвам се Си Ву Я — отвърна тя гордо.

Този път той се усмихна. Си Ву Я. Коприненият гарван. Погледна я и разбра защо родителите й са я кръстили така. Косата й беше красива — тъмна и лъскава.

— По-добре честен гарван, отколкото сврака-измамница, а? — цитира той старата поговорка.

— Какво искате от мене?

Той поклати глава.

— Не бъди нетърпелива, Си Ву Я. Ще стигнем и до това. Но ми кажи: Сун добър мъж ли е? Бива ли го в леглото? Кара ли те да пееш от удоволствие?

Забеляза как тя тръсна глава, но истината я възпираше да каже „да“. Значи, Сун не го биваше. Е, той, Де Вор, щеше да я накара да пее довечера. В това не се съмняваше.

Пристъпи към нея крачка, след това и втора и накрая застана срещу нея, лице в лице.

— Твърд като бамбук ли е той, или мек като стрък ориз? Кажи ми, Си Ву Я. Бих искал да знам.

За миг в очите й блесна гняв, но после тя сякаш вътрешно се разсмя и очите й се промениха — гневът в тях се смени със забавление.

— Не се подигравайте с мене, ШИ Бергсон. Щом съм тук, правете с мене каквото искате. Ще бъда добра с вас. Много добра. Но не се подигравайте с мене.

Той отново я погледна, протегна ръка, хвана лявата й длан, вдигна я и я разгледа. Дланта й беше голяма, силна, загрубяла от полската работа, но тя се беше постарала. Ръката й бе чиста, а ноктите й бяха лакирани в тъмнокафяво.

Отново я погледна в очите.

— Приятели са ми казвали, че вие, жените ХАН, не носите бельо. Вярно ли е?

В отговор тя хвана ръката му и я постави между бедрата си. Пръстите му срещнаха меката, покриваща повърхност на плата, но и усетиха топлината, твърдата мекота под него.

— Е? — попита тя почти усмихната, решена да не му позволява да я сплаши.

— Събличай се — той отстъпи крачка назад. — Искам да видя как изглеждаш.

Тя потръпна, съблече робата си, ритна встрани бельото си и застана там, долепила ръце о страните си — не направи никакво усилие да прикрие голотата си.

Де Вор я заобиколи. Тя беше хубава жена, тялото й не бе повредено от раждания и бе закалено от полската работа. Гърдите й бяха големи и твърди, ханшът — широк, но не тлъст. Краката й бяха мускулести, но с доста хубава форма, коремът — плосък, раменете — гладки. Кимна доволно. Тя би била достойна съпруга и за Танг, да не говорим пък за мъж като Сун.