Кой е съградил кулата от нефрит на десет етажа?
Кой е предвидил Всичко още в самото начало,
при появата на първия знак?
Тиен Вен („Небесни въпроси“) от Чу Юан, из „Чун Цу“ („Песни от Юга“), II в. сл.Хр.
Ин
В онези дни преди началото на света първият КО МИН-император, Мао Цзе Дун, се изправил на един хълм във Вучинен, провинция Шенси, и се загледал в пътеката, по която се е изкачил дотук. Дългият Поход, това епично пътуване от двадесет и пет хиляди ЛИ из осемнадесет планински района и през дванадесет провинции — всяка една от тях по-голяма от европейска държава, — бил свършил и щом съзрял колко е огромен ширналият се пред него Китай, Мао вдигнал ръце и се обърнал към неколцината си съратници, оцелели в продължилия цяла година поход:
— Откакто Пан Ку е отделил небето от земята и от царуването на Тримата суверени и Петимата императори насам — съществувал ли е някога в историята такъв дълъг поход като нашия? След 10 години цял Китай ще бъде наш. Дойдохме чак дотук — има ли нещо, което да не е по силите ни?
Китай. Чун Куо, Средното царство. Тъй е било повече от три хиляди години, още от времето на Чоу, много преди да възникне Първата империя.
Тъй е било. Но сега Чун Куо беше нещо повече. Не просто царство, а самата Земя. Един цял свят.
В зимния си дворец на геостационарна орбита на 160 000 ЛИ над повърхността на планетата Ли Шай Тун, Танг, Син на Небето и Благодетел на Град Европа, стоеше на широката кръгла панорамна площадка и гледаше замислено под краката си, към синьо-бялото кълбо на Чун Куо.
За 256 години, откакто Мао бе застанал на онзи хълм в провинция Шенси, светът много се бе променил. Твърди се, че по онова време единственото видимо от Космоса свидетелство за съществуването на Човека на Земята била Великата китайска стена. Колкото и да е невярно това твърдение, то казва нещо за способността на народа ХАН да планира мащабни проекти — и не само да ги планира, но и да ги изпълнява. Сега, когато XXII век навлезе в последното си десетилетие, самият облик на света се бе променил. От Космоса се виждаха обширните Градове — всеки сам по себе си почти континент; огромни пространства ледена белота, покрили старите, забравени очертания на държавите; светът се беше превърнал в един огромен град без начало и без край. Градът Земя.
