Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Защо го направи, Сун? Или искаш с бой да изкарам истината от тебе?
Сун се просна на земята и обгърна с ръце краката на Бергсон.
— Вече не издържах, надзирателю. Тази дажба едвам стига за изхранването на дете, да не говорим за мъже и жени, които блъскат по цял ден на полето. И когато разбрах, че стражите пак се готвят да ни намалят дажбите…
Бергсон отстъпи и отблъсна ръцете на Сун.
— Едвам стигала ли? Що за глупости, Сун? Да не би да не е вярно, че всички крадете ориз? Че изяждате доста голяма част от посевите, които се предполага, че трябва да жънете?
Сун понечи да поклати глава, но Бергсон затисна здраво лявата му длан с ботуш и започна да натиска.
— Кажи ми истината, Сун. Крадат, нали?
Сун извика, после закима учестено.
— Така е, ШИ Бергсон. Мнозина го правят.
Бергсон бавно вдигна крак, отдалечи се от Сун и замислено му обърна гръб за момент.
— И ти открадна, защото не ти стигала храната?
Сун вдигна очи и веднага ги сведе, след това притисна чело о пода.
— Не… Аз…
— Кажи ми истината, Сун! — излая Бергсон и се извърна рязко. — Открадна, защото беше гладен, така ли?!
— Не, ШИ Бергсон. Храната ми стига.
— Ами тогава защо?! Кажи ми защо.
Сун потръпна. Въздишката премина през него като вълна. После, примирил се със съдбата си, започна да обяснява:
— Заради жена ми, надзирателю. Тя е добра жена, нали ме разбирате. Свястна жена. Тя го предложи. Видяла как е при другите: че те страдат, а ние с нашия късмет си имаме достатъчно. Казах й, че можем да дадем на другите от нашето, но тя не го прие. Молих я да не ме кара да правя това, което иска от мене…
— Което беше?
— Откраднах, надзирателю. Откраднах плодове от Скелето и ги раздадох.
Бергсон се засмя студено.
— И аз трябва да ти повярвам, а, Сун? Честен крадец? Благороден крадец? Крадец, който не търси облага за себе си, когато краде?
Сун кимна веднъж, но не каза нищо.
Бергсон се приближи.
— Мога да те бия до припадък заради стореното от тебе, Сун. Нещо по-лошо: мога да те хвърля в Глината. Как ще ти се хареса там, а, полеви надзирателю Сун? В Глината?
Бергсон млъкна за момент. Обърна се и се доближи до бюрото. Когато се върна, държеше в ръка тънка карта. Коленичи и я задържа пред лицето на Сун.
— Знаеш ли какво е това, а, Сун?
Сун поклати глава. Никога не беше виждал нищо подобно. Изглеждаше като някакъв продукт на технологиите от Горе — неща, които тук, в полето, никога не бяха виждали, — но никак не му се щеше да отгатне какво е точно.
— Това, Сун, е доказателство за твоето престъпление. Това е запис на единия час, който си прекарал в бране на Скелето. Скрита камера те е заснела на филм.
Сун отново потръпна.
— Какво искате от мене, ШИ Бергсон?
Бергсон се усмихна и пусна тънката люспа лед в джоба на сакото си, след това отново се изправи.
— Първо искам да седнеш ей тук и да ми напишеш имената на всички, на които си раздал откраднатите плодове.
Сун се поколеба и кимна.
— А после?
— После ще се върнеш в колибата си и ще ми изпратиш жена си.
Сун се вцепени, но не вдигна поглед.
— Жена ми ли, надзирателю?
— Свястната жена. Нали ме разбираш, оная същата, дето те вкара в тази беля.
Сун преглътна.
— А какво ще стане с жена ми, ШИ Бергсон?
Бергсон се разсмя.
— Ако е добра… Ако е МНОГО добра с мене, нищо. Разбра ли ме? Всъщност — можеш и да й го кажеш, — ако е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО добра, може дори да й дам записа. Кой знае, а, Сун?
Сун вдигна глава и срещна студените сиви очи на Бергсон за първи път, откакто бе влязъл в стаята. Беше го разбрал съвсем добре.
— Добре. Ела тогава. Ето ти хартия и мастило да направиш списъка.
Тя дойде, след като се стъмни. Пескова я заведе в стаята горе — голямата стая под стрехите — и я заключи, както му бяха наредили. След това излезе и остави надзирателя и жената сами в къщата.
Известно време Де Вор просто я гледаше, като следеше всяко нейно движение със скрити камери — местеше се от екран на екран, фокусираше в близък план лицето й, или я наблюдаваше отдалече. После, когато свърши с това, кимна на себе си и угаси екраните.
Оказа се много по-силна, по-хубава, по-привлекателна, отколкото очакваше. Преди това си бе мислил, че сигурно ще се наложи да я отпрати и да се оправи по друг начин със Сун, но сега, след като я видя, усети в себе си желанието — като силен, тъмен катран в кръвта си — и знаеше, че трябва да се пречисти от това. От седмици вече не беше спал с жена — от онова последно пътуване до Дивите поля, — а и тя беше момиче от публичен дом, просто умела занаятчийка. Не, това щеше да е по-различно — нещо като десерт.