Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
вратата. Като лекар аз мога да се намеся и да спра процеса, като затворя
рана или влея кръв. Мога да принудя тялото да възвърне нормалните си
функции с медикаменти. Но понякога… понякога собственикът на
магазина си тръгва и не можеш да го спреш на каквато и да било цена…
— тя се засмя засрамено. — Извинявай, не исках да съм нетърпима и
мрачна.
Той помилва лицето й.
— Не си. Невероятна си.
— Предубеден си — отговори тя, преди да се прозее така широко, че
челюстта й изпука.
— Но съм прав — целуна я по челото. — Заспивай.
Явно беше изпълнила нареждането му, защото по някое време по-
късно го усети да става.
— Не си отивай.
— Налага се. Трябва да патрулирам в центъра.
Той се изправи. Гигантски мъж. Тъмната му коса се осветяваше от
уличните лампи пред жилището. Заля я тъга и тя затвори очи.
— Хей — промълви той и седна до нея. — Никакви такива. Ние не
тъгуваме. Не ни подхожда.
Тя сподави смеха си.
— Как разбра какво чувствам? Толкова ли съм жалка?
Той почука носа си.
— Мога да го подуша. Има миризмата на пролетен дъжд.
— Мразя тези тъпи сбогувания.
— Аз също — той се наведе и притисна устни в челото й. — Ето —свали ризата си, смачка я на топка и я притисна до лицето й. —Представяй си, че съм аз.
Тя вдиша дълбоко, почувства аромата му и това донякъде я успокои.
Застанал прав до нея, той изглеждаше толкова силен, облечен в тениската
си. Непобедим като супергерой. И все пак той беше живо същество.
— Моля те… бъди предпазлив.
— Както винаги — наведе се и отново я целуна. — Обичам те.
Той се отдръпна, а тя се протегна и го сграбчи за ръката. Не успя да
изрече нищо, но мълчанието й казваше достатъчно.
— И аз мразя, когато е време да си тръгвам — заговори той твърдо. —Но ще се върна. Обещавам.
Последва още една целувка и той тръгна към вратата. Заслушана как
слиза по стълбите и облича якето си, тя притисна ризата му към лицето си
и затвори очи.
Точно в най-неподходящия момент се чуха звуци от отварянето на
вратата на съседния гараж. По средата механизмът блокира и шумът беше
толкова силен, че рамката на леглото й завибрира.
Тя удари с юмрук възглавницата и се надигна, готова да закрещи.
Вишъс никак не беше щастлив, докато поставяше канията на гърдите
си. Беше разсеян, измъчван от смътен гняв, изпълнен с болка и отчаян
копнеж да запали цигара, за да си събере ума, преди да стигне до центъра.
Липсваше му баланс, все едно мъкнеше тежък сак на едното си рамо.
— Вишъс, почакай! — долетя гласът на Джейн от горния етаж точно
когато се канеше да се дематериализира. — Чакай!
Стъпките й отекнаха по стълбите и тя се появи, почти изгубена в
ризата му, която стигаше до коленете й.
— Какво…
— Имам идея. Откачена е. Но също и много хитра — с поруменялото
си лице и блестящи очи тя беше най-красивото нещо, попадало пред очите
му. — Какво ще кажеш да се преместя при теб?
Той поклати глава.
— И аз го искам, но…
— Ще работя като личен хирург на Братството.
Мили… Боже…
— Какво?
— Наистина ви е нужен такъв. Каза, че има усложнения с този тип, Хавърс. Аз мога да ви реша проблема. Може да наема сестра да ми
асистира, да обновя оборудването и да бъда на разположение. Каза, че
имате три или четири наранявания на седмица сред членовете на
Братството, нали така? А и Бела е бременна и вероятно ще има и други
бебета в бъдеще.
— И ще се откажеш от болницата?
— Да, но ще получа нещо в замяна.
Той се изчерви.
— Мен ли?
Тя се засмя.
— Да. Разбира се. Но има и още нещо.
— Какво?
— Възможността да изучавам расата ви. Генетиката е другата ми
любов. Ако мога да прекарам следващите две десетилетия, като ви
лекувам и документирам разликите между хора и вампири, спокойно ще
мога да заявя, че съм изживяла живота си пълноценно. Искам да знам от
къде произлизате, как функционират телата ви и защо не боледувате от
рак. Има важни неща, които ще науча, Вишъс. Неща от полза и за двете
раси. Не гледам на вас като на морски свинчета… Може би донякъде е
така, но не в лошия смисъл. Не е същото като преди. Обичам те и искам
да се уча от теб.
Той се загледа в нея, останал без дъх. Тя примигна и каза: — Моля те, кажи…
Той я притисна към гърдите си.
— Да. Да, ако Рот е съгласен и ти си сигурна, че го искаш. Да.
Тя обгърна кръста му с ръце и го притисна здраво.
Той имаше чувството, че лети. Беше напълно завършен. Съзнанието