Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
След дискретното почукване на Кенджи зелената врата се отвори и двама стражи се поклониха на господарката си и се отдръпнаха, за да влезе свитата й.
Джикан също се поклони, след като свалиха носилката в малкото преддверие.
— Районът е безопасен, господарке — каза хадонрата, а Люджан до рамото му кимна, че е така.
В сравнение с градската къща апартаментът изглеждаше оскъдно обзаведен. По дървените подове нямаше нищо, освен стари килими и възглавнички и тук-там по някой светилник. А след това Кевин разбра: по-тежките мебели бяха преместени, за да преградят всички прозорци и врати. Апартаментът беше три помещения в дълбочина и вътрешните стаи излизаха на малка тераса към двора. Но днес цуранската страст за въздух беше пожертвана заради безопасността. Повечето прозорци бяха заковани и запушени с тежки дървени прегради.
— Атака ли очакваме? — попита Кевин.
— Винаги — отвърна Мара. Изглеждаше тъжна, докато правеше оглед на стъпките, предприети от воините й, за да гарантират сигурността. — Може да не сме единственият дом, разбрал, че сега е идеалният момент да се влезе, без да се привлече внимание. Имперските бели винаги са на дежурство в Имперския фамилен комплекс, но без утвърдена от Съвета охрана сега този район е ничия земя. Минаваме през тези коридори и пресечки на свой риск.
Докато носачите й трупаха пътните сандъци пред един прозорец, пристигна Аракаси с плувнало в пот лице. Носеше набедрена препаска и сандали на куриер и косата му беше стегната отзад е лентичка, твърде мръсна, за да може някой със сигурност да разпознае цвета.
Мара смъкна връхния си халат и го изгледа.
— Приличаш на търговски бегач.
Аракаси отвърна с блеснали от лукав хумор очи:
— Бегачите в цветове на домове ги дебнат навсякъде.
Мара обясни на Кевин:
— Търговските бегачи често обличат цветове на домове, защото тогава уличните хлапета не ги замерват с камъни. Но сега един домашен куриер може да бъде задържан за информация. И тъй като цицините от камъни не са страшни колкото изтезанията, ролите са сменени. — Обърна се към Аракаси. — Какви са новините?
— Странни групи мъже се движат из сенките. Крият бронята си под наметала и не носят отличителни знаци за служба на някой дом. Имперските слуги ги заобикалят отдалече.
— Убийци ли? — попита Мара и очите й се задържаха на старшия шпионин, без да трепнат, докато един слуга взимаше връхния халат от ръцете й.
Аракаси сви рамене.
— Би могло. Или са войската на някой господар, промъкнала се тайно в града. Би могло също да са агенти на императора под прикритие, за да видят кой се опитва да наруши мира. Някой високопоставен е пуснал информация, която е предизвикала приказки.
Мара седна на една възглавничка и махна на останалите също да седнат.
Но Аракаси отклони поканата.
— Няма да се задържам, освен да добавя, че както изглежда, някои от исканията, поставени от краля на императора са… много необичайни.
Това изостри любопитството на Кевин.
— Какво имаш предвид?
— Репарации. — Началникът на шпионите уточни сдържано: — Луам настоява за нещо от порядъка на сто милиона центии като компенсация за нанесените на държавата му щети.
Мара скочи от възглавничките като ужилена.
— Невъзможно!
Кевин пресметна и осъзна, че мидкемийският върховен владетел е проявил щедрост. Пресметнато в кралски пари, Луам искаше някъде от порядъка на триста хиляди златни суверена, което едва щеше да покрие цената за поддържането на армиите на Запада на бойното поле девет години.
— Това е половината от сумата, която е трябвало да поиска.
— Проблемът не е в сумата, а в идеята да се заплащат щети — заяви Мара. — Ичиндар не може да го направи и да опази честта си. Това би засрамило Цурануани пред боговете.
— Точно затова Небесната светлина е отказал — намеси се Аракаси. — Вместо това носи на младия крал „подарък“ от редки скъпоценни камъни, чиято цена е приблизително сто милиона центии.
Възхитена от находчивостта на императора, Мара се усмихна.
— Дори Висшият съвет не може да отрече правото му да даде дар на друг монарх.
— Това е едното. — Тъмните очи на Аракаси пробягаха многозначително към Кевин. — Луам желае размяна на пленници.