Слуга на Империята

— Напред — заповяда Ударен водач Кенджи на почетната гвардия и гласът му отекна от потъмнелия от пластове лак и прах таван.

Кевин крачеше в средата на колоната, до носилката на Господарката. Освен свитата на Акома коридорът беше почти празен. Слуги в имперски халати се движеха енергично по задачите си, но иначе огромният комплекс изглеждаше запустял.

— Кой е апартаментът на Акома? — попита Кевин най-близкия роб.

Мъжът го изгледа с отвращение заради неусмиримия му език, но от гордост не можа да се сдържи да не отговори.

— Не сме в първия коридор, а в седмия.

Миг след това Кевин разбра странния отговор, защото почетната гвардия зави на един ъгъл и той видя огромната пресечка, където няколко други коридора се събираха в една площадка.

— Богове, този дворец е огромен!

След това погледна нагоре и видя, че този участък има четири тераси с галерии, до които се стигаше по каменни стълбища, лъкатушещи на зигзаг между площадките. Но въпреки цялото си величие зданието изглеждаше празно.

После осъзна, че за разлика от района, приютил Залата на Съвета, в тези проходи няма смесена охрана.

— Толкова е тихо!

Мара надникна от завеските на носилката.

— Всички са на кейовете, за да се сбогуват с императора и почетния му отряд. Затова побързахме да дойдем тук — по-добра възможност да влезем ненаблюдавани. Не исках да рискувам да срещнем Имперската гвардия точно сега.

Не се качиха по стълбище. Жилищният комплекс на Акома беше разположен на приземния етаж зад лакирана зелена врата с герба с птицата шатра. Коридорът се изпъваше от извивката на сто разтега в двете посоки, с гигантски портали и още пресичащи се коридори в двата края. Кевин вече бе стигнал до извода, че апартаментите са подредени в полукръгове около централния купол със залата на Висшия съвет. Отделени в карета, други около триста такива малки комплекса превръщаха тази част на двореца в лабиринт от коридори и проходи.

До този на Мара имаше още два съседни големи жилищни комплекса, а срещу тях се разполагаше резиденцията на дома Уашота, със здраво залостени врати в зелено и синьо. След завоя вратите имаха още по-величествени украси, от сводестите арки, скрити от високи шейсет стъпки копринени стенни пана, до застлани с килими стълбища и урни, пълни с цветя. Това бяха апартаментите на Петте велики фамилии, с по-малките галерийни комплекси над тях, запазени за гости и васали. Разположението на мястото беше според ранга, но казармените помещения не се различаваха. Всеки Господар в империята можеше да обитава в Имперския дворец със свита от най-много дванайсет воини.

Въпреки това Мара беше вкарала цели трийсет в дворцовия район. Макар с това формално да беше нарушила правилото, в коридорите нямаше поставени патрули. Тя знаеше много добре, че в нестабилни времена другите Господари ще направят същото или ще доведат още повече воини, ако успеят.