Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Елин стъпи на моста.
Астерин – така се казваше златокосата вещица – отново извика името на Манон, сякаш я умоляваше да стане, да оцелее.
Островът се разтресе силно.
Вторият мост – този към приятелите ù, към Роуан, към безопасността – още се държеше.
Елин не я усещаше за пръв път – онази нишка, която я свързваше с някои хора. Почувства я една нощ преди години, когато бе дала на млада лечителка парите, необходими ù да напусне континента. Тогава бе усетила лекото ù подръпване и бе решла да му отвърне.
А сега нещо я теглеше към Манон, чиито ръце поддадоха под тежестта ù и тя отново се стовари върху камъка.
Врагът ù – новият ù враг, който щеше да убие и нея, и Роуан при първа възможност. Същинско чудовище.
Но може би чудовищата трябваше да си помагат от време на време.
– Бягай! – изкрещя Едион от другия край на клисурата.
И тя побягна.
Побягна към Манон, прескачайки срутените колони, изкълчвайки глезена си между нападалите по скалата камънаци.
Островът се люлееше под стъпките ù, а слънчевата светлина прогаряше кожата ù, сякаш Мала държеше скалния къс изправен с всяка капка сила, която можеше да свика у себе си.
Щом достигна Манон Черноклюна, вещицата впери омразен поглед в нея. Елин заизхвърля камък след камък от тялото ù, докато островът се огъваше под тях.
– Прекалено добър боец си, за да те оставя да умреш – рече задъхано Елин, пъхна ръце под мишниците ù и я издърпа нагоре. Скалата се килна наляво, но запази равновесие. О, богове! – Ако пукна заради теб, ще те смачкам от бой в отвъдното.
Можеше да се закълне, че вещицата се изсмя безсилно. Изправи се на крака, но почти увисна в ръцете ù.
– Трябва... да ме оставиш – посъветва я с пресипнал глас, докато куцукаха през отломките.
– Знам, знам – отвърна без дъх Елин.
Ранената ù ръка гореше от болка под тежестта на вещицата. Спуснаха се по втория мост тъкмо когато храмът се люшна надясно, опъвайки веригите му над реката, блещукаща далеч, далеч под краката им.
Елин стисна зъби и дръпна Манон, която се впусна в немощен бяг. Едион ги чакаше между колоните на ръба на клисурата, протегнал едната си ръка към нея, а с другата бе вдигнал меча си, за да посрещне Водачката на Крилото. Скалата зад тях простена.
Бяха достигнали едва средата на моста, оттук нямаше спасение, само смъртоносен полет към дъното на бездната. Манон изплю синя кръв по дървените греди.
– Какъв е смисълът от проклетите ти зверове, ако не могат да те измъкнат от такава беда? – ядоса се Елин.
Островът залитна назад и мостът се опъна като струна – проклятие – проклятие, веригите щяха да се скъсат. Затичаха още по-бързо, докато не видя протегнатите пръсти на Едион и бялото на очите му.
Скалата изпращя оглушително. Мостът се разтегна до краен предел, а островът започна да се разпада на дребни камъчета, политайки настрани... Елин скочи към ръба, стиснала червената пелерина на Манон. В този момент веригите се скъсаха и дървените греди пропаднаха изпод краката им, но те вече скачаха.
Елин се блъсна в Едион и въздухът избухна в дробовете ù. Завъртя се тъкмо навреме, за да види как Каол сграбчва Манон и я издърпва през ръба на клисурата, докато съдраната ù пелерина се вееше на вятъра. Когато вдигна поглед, храма вече го нямаше.
Манон поемаше жадни глътки въздух, съсредоточена върху дишането си, върху безоблачното небе над себе си. Човеците я оставиха да лежи между каменните колони в началото на моста. Кралицата дори не благоволи да се сбогува с нея. Веднага се спусна към ранения елфически воин, повтаряйки името му като молитва.
Роуан.
Манон погледна точно навреме, за да зърне как кралицата пада на колене пред лежащия в тревата воин и обсипва с въпроси мъжа с кестенява коса – Каол, който притискаше с длан раната от стрела в рамото на Роуан. Раменете на кралицата се тресяха.
Огнено сърце, пророни елфическият воин. В този момент Манон изкашля кръв по яркозелената трева и загуби съзнание.
Като се свести, тях вече ги нямаше.
Бяха минали едва минути, защото след миг се чу бумтеж на крила и ревът на Абраксос. Астерин и Сорел препускаха към нея още преди уивърните им да са кацнали.
Кралицата на Терасен бе спасила живота ù. Манон не знаеше как да го възприема.
Защото вече имаше доживотен дълг към врага си. А преди малко беше научила какви гибелни планове кроят срещу нея баба ù и кралят на Адарлан.