Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
И тогава отляво, тоест от юг, се появила тъмна черта, която била съвършено права и се спускала перпендикулярно към реката. В далечината съвсем на юг тя се състояла от единични сухи мескитови растения. После тези храсти постепенно се сгъстявали, ставали все по-сочни и по-зелени, докато онези на юг били сиви и безжизнени. Колкото повече тримата се приближавали към реката, толкова по-нагъсто и по-буйно растели храсталаците, сред които накрая се издигали дори отделни дървета.
Този растителен пояс обозначавал къде е течението на Зимната вода, ако изобщо в случая можело да става дума за течение в смисъл на течаща вода.
През по-влажното годишно време, тоест по време на малкото дъждовни дни, водата се събирала в падина, наподобяваща речно корито, и за няколко седмици придавала свеж вид на растителността, която иначе била суха и бедна и представлявала печална гледка. Колкото по-близо се намирала до реката, толкова по-дълго можела да просъществува, а до самия бряг малкото дървета успявали дори целогодишно да останат живи. Несъмнено в главата, измъдрила името Зимна вода, разсъдъкът е бил още по-малко, отколкото водата в рекичката.
След като тримата ездачи се приближили до Зимната вода дотолкова, че вече, кажи-речи, съществувала опасност да ги забележат оттам, били принудени да продължат пътя си под прикритието на пояса от храсти и дървета. После слезли от седлата и потърсили подходящо скривалище за конете си, при които останал Ши Со. Другите двама му дали и пушките си да ги пази, защото те само пречат на съгледвача, когато започне да се провира между храстите, а да не говорим, ако запълзи по земята. После Винету и Олд Шетърхенд бавно продължили под короните на дърветата по брега на реката, вперили зорките си погледи напред, за да открият своевременно всеки нихорас, който евентуално, можел да се намира на това място.
Когато изминали половината от пътя, те се спрели и Oлд Шетърхенд казал:
— Няма ли най-напред да се убедим дали нихорасите са останали край Зимната вода, или са продължили пътя си?
— Добре. Тези дървета са достатъчно високи.
— А и шумата им е достатъчно гъста, за да не ни забележат отдалече, когато се изкатерим на тях.
Те избрали две достатъчно високи дървета, които се издигали толкова близо едно до друго, че намиращите се в короните им хора да могат да се разбират, без да се налага да си подвикват по-силно. Като отлични катерачи, с бързината на невестулка двамата за миг се озовали горе. Забелязали, че са направили добър избор, защото изгледът, открил се пред очите им, бил повече от достатъчен за тяхната цел. Над върхарите на дърветата, опасали Зимната вода, те можели да виждат надалеч из равнината, ширнала се на отвъдната страна. Тя била съвършено пуста.
— Все още са при Зимната вода — подхвърлил Олд Шетърхенд към близкото дърво на Винету.
— Да, не са продължили по-нататък, защото иначе трябваше да ги видим някъде в степта — отговорил апачът. — Нека моят брат извади далекогледа си.
По време на всичките си скитания Олд Шетърхенд носеше със себе си силен далекоглед. Обикновено той се намираше в кобура на седлото му, но малко преди да остави коня си на Ши Со, той го взел със себе си. Насочил го към храсталаците край Зимната вода и няколко минути останал неподвижно, седнал на клона. После свалил бинокъла от очите си и уведомил апача:
— Там са. Далекогледът приближава храстите почти пред самия теб. Нихорасите са се разположили на лагер откъм другата страна на гъсталака в непосредствена близост до Зимната вода. Току-що връщат конете си от водопой откъм реката Чели.
— Ще можем ли да ги подслушаме?
— Сега не, сигурно по-късно, след като се стъмни.
— Моят бял брат има ли желание да го направим?
— Естествено! Ако можеш да чуеш за какво разговарят враговете ти, това винаги е от полза.
— Тогава да изчакаме, докато се стъмни, и да се промъкнем до лагера им.
— Добре, но няма да чакаме на дърветата, а ще слезем долу. На земята е по-удобно.
Той се наканил вече да се спусне от дървото, когато дочул учуденото «уф!» на апача.
— Видя ли нещо моят брат Винету? — попитал го той.
— Да.
— Какво?
— Конници.
— Къде?
— Отсреща на другия бряг. Една дълга верига от ездачи, проточила се покрай дърветата. Нека моят брат почака, докато отново се покажат. Скоро ще излязат на онази тясна поляна, която се намира точно срещу нас.
Двамата съгледвачи зачакали със затаен дъх. Най-напред се появили двама самотни конници. Били индианци. Прекосили поляната в галоп и започнали да претърсват храсталаците. После единият се върнал малко назад и махнал с ръка. Не били открили нищо подозрително.