Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
Лагерът на нихорасите не бил при този брод. Те продължили да яздят надолу от отсамната страна на реката чак до устието й, където се установили на бивак горе на високия бряг. Но там нямало вода. Онзи, който искал да напои коня си или да си донесе вода, трябвало да се върне към току-що описания брод и да се спусне до дъното на пресъхналото в момента корито на Зимната вода, а после да слезе до устието й, където протича Чели.
Подобно обстоятелство създавало немалко затруднения. Нихорасите щели да имат много по-големи удобства, ако се били установили на лагер долу при самото устие, обаче това не било възможно да стане, без да оставят следи, които нямало да могат напълно да заличат, а тъкмо това трябвало да се избегне.
Толкова за характера на терена, който бил толкова важен и за двете страни.
Тъй като нихорасите лагерували на отсрещния бряг, естествено Винету и Олд Шетърхенд били принудени също да се прехвърлят отвъд пресъхналата река. Когато достигнали високия бряг на Зимната вода, между големите скални късове на срещуположната страна те видели светлината от лагерните огньове, които били запалени там.
— Каква непредпазливост! — обадил се Винету.
— Да — съгласил се Олд Шетърхенд. — Сигурно тези типове са убедени, че сме твърде далеч назад, за да успеем още днес да стигнем до тук.
— А колко лесно навахите могат да забележат огньовете им.
— Тъкмо това ме кара да предположа, че нихорасите са видели навахите, когато прекосяваха поляната. Вече знаят, че враговете им се намират отвъд реката и не могат лесно да се прехвърлят на другата страна.
— Скоро със сигурност ще разберем как стоят нещата, а сега да продължим.
Те се изкачили срещу течението на Зимната вода до брода и там се прехвърлили през реката. После по левия бряг на Зимната вода отново се запромъквали надолу. Колкото повече се приближавали до лагера, толкова по-предпазливи ставали. Прокрадвали се от дърво на дърво, от храст на храст, като избягвали всяко място, което било макар и слабо осветено от лагерните огньове.
След като се приближили толкова, че вече можели да различават отделните човешки фигури, разбира се, съвсем тихо Винету казал:
— Нека моят брат остане тук. Ще изляза от гората и ще се промъкна край лагера откъм откритата му страна, за да видя къде са конете и дали са поставени стражи.
Той изчезнал бързо и безшумно. Изминал около половин час, преди да се върне. Съобщил следното:
— Конете са откъм срещуположния край на лагера и няма да могат да ни издадат с пръхтенето си. От страната на откритата равнина има поставени стражи. Тази мярка може да е взета единствено заради навахите и ето защо е сигурно че нихорасите не знаят къде се намират враговете им.
— Моят червенокож брат е имал възможност да огледа целия лагер. Дали е успял да види къде седи вождът Мокада?
— Да. Седнал е заедно с трима възрастни воини до широк каменен блок.
— Дали ще съумеем да се доберем до този къс скала?
— Възможно е само ако сме безкрайно предпазливи. Скалата е до самия край на брега, тъй че зад нея не може да има никакви нихораси. Ще тръгна пръв, нека моят брат ме следва!
Двамата легнали по корем и запълзели напред, използвайки находчиво и умело всяко дърво, всеки храст и всяко друго растение, което им предлагало някакво прикритие.
Крайната им цел бил големият скален отломък, споменат от Винету. Той бил дълъг и не особено широк, а на височина достигал почти два човешки боя. Тъй като отгоре растял мъх, с течение на времето падащата шума се задържала, вятърът не успявал да я отвее и лека-полека се образувала хумусна почва. Тя се натрупвала върху камъка в доста плътен слой, който на местата, където имало пукнатини и процепи, станал още по-дебел. Ето защо върху този къс скала били пуснали корени няколко храста, чиито клони се надвесвали над ръба на камъка.
Между скалата и стръмно спускащия се речен бряг оставало съвсем тясно място, но то било напълно достатъчно за целите на двамата съгледвачи. Те успели незабелязано да се озоват зад големия отломък. Мястото, където лежали, било широко не повече от плещите на мъж, тъй че те се намирали до самия ръб на стръмния склон. Ако там брегът бил ронлив, щял да се срути под тежестта на двамата мъже и те неизбежно щели да паднат от доста голяма височина в коритото на реката. Затова преди всичко внимателно опипали земята под себе си и за свое успокоение разбрали, че тя представлява здрава, твърда скала. Тогава се изправили, за да се изкатерят върху големия каменен блок. Щом веднъж се озовали горе, от другата страна точно под тях щял да се намира седналият вожд.