Кралят на петрола

— Беше ли моят брат Олд Шетърхенд в предишния ни лагер?

— Не. Ако бях ходил до него, сега нямаше да е възможно да съм тук. Но Краля на петрола, Бътлър и Полър бяха вече там, нали?

— Да.

— И сте им дали оръжия и муниции?

— Да.

— Казали са ви, че са яздили заедно с нас, че всички сме били заловени от нихорасите, но те са имали късмета да избягат, нали?

— Така е. Откъде го знае моят брат? Да не би да е разговарял с тримата убийци?

— Не — отвърна Олд Шетърхенд. — Изказах само мое предположение. Тези убийци са имали нужда от оръжия, тъй че са били принудени да дойдат при вас, защото освен навахите наблизо няма други хора, от които могат да ги вземат. При това е трябвало да ви излъжат и да ви кажат, че са спътници и закрилници на Ши Со. Всичко е толкова близо до ума, че всяко дете би се досетило. Но дори и да имах време, пак нямаше да ми хрумне мисълта да отида до предишния ви бивак, защото още привечер научих, че вече сте го напуснали.

— Кой ти го каза?

— Собствените ми очи.

— Уф! Значи си ни видял?

— Да. Бях се покатерил на едно високо дърво от тази страна на реката, за да се огледам за нихорасите, и видях колоната ви да се движи по отвъдния бряг срещу течението на реката.

— Тогава може би и нихорасите са ни видели?

— Не са.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Откъде го знаеш?

— От самите тях. Те го казаха и аз го чух, защото ги подслушах. Ши Со беше заедно с нас. Той пазеше конете, докато Винету и аз се промъквахме към неприятеля. Сега се върнах с Ши Со, за да осведомя моите бели братя за положението на нещата и после да посетя червенокожите си братя. Винету остана там и продължава да наблюдава враговете. Много се радвам, че заварих тук моя брат Нитзас-ини и че не е необходимо да посещавам воините на навахите.

— И аз много се радвам след толкова дълга раздяла отново да видя моя брат Шетърхенд. Утре неприятелите ще ни паднат в ръцете.

— И аз мисля така, макар да знам, че мнението на моя брат се гради върху една лъжлива предпоставка.

— Поразяващата ръка се заблуждава. Аз мисля същото, което мисли и той.

— Невъзможно.

— Напротив. Нихорасите ще заварят лагера ни празен и ще тръгнат по дирите ни.

— На първо време нихорасите изобщо няма да се отправят към лагера ви, а ще нападнат нас. Те не подозират, че воините на навахите са изоставили бивака си.

— Уф! Нима моите бели братя ще бъдат нападнати?

— Да.

— Къде?

— Нихорасите са си въобразили, че ги следваме по петите, за да отидем при навахите и да ги предупредим. Затова са се установили на лагер край Зимната вода и замислят там да ни обградят.