Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Какво ще каже моят брат Шетърхенд? — попитал Винету.
— Както изглежда, никак не бързат да догонят навахите — гласял отговорът.
— Моят брат мисли също като мен. Навярно са решили да отложат нападението си срещу навахите. В такъв случай става ясно на кого са хвърлили око.
— Естествено на нас.
— Да, но защо? Най-умното, което могат да направят, е незабавно да нападнат навахите — те нямат никакви точни сведения, защото едни от съгледвачите им са убити, а останалите са пленени.
— Нека моят брат Винету не забравя, че сме по петите им и имаме няколко много добри коня. С бърза и усилена езда поне неколцина от нас могат да ги заобиколят и изпреварят, за да предупредят навахите.
— Уф! — кимнал Винету. — Това ще е причината.
— Да, вероятно е така. Те искат да предотвратят този наш ход и да освободят своя тил. Като нищо може да се очаква на вожда им Мокаши да хрумне подобна мисъл. И сега яздят по-бавно, за да са сигурни, че ще ги наближим още повече, и когато намерят подходяща местност, няма да им се наложи дълго да ни чакат. Ако предположението ни е вярно, е необходимо само да поразмислим кое място в тази посока ще им се стори най-удобно за нападение. Нали моят червенокож брат Винету отлично познава местността?
— Моят брат също я знае.
— Тогава нека размислим!
— Уф! — възкликнал Винету не след дълго. — Има едно такова място, което ще достигнат още преди свечеряване.
— И аз се сещам за него. Имаш предвид Зимната вода, нали?
— Да. И ти ли?
— Също.
Наистина е странно колко често тези двама мъже са имали еднакви мисли и едни и същи чувства. И двамата едновременно се сетили за Зимната вода.
— Възможно е там да ни очакват — обадил се Олд Шетърхенд.
— Сигурен съм — съгласил се апачът.
— Нали не искаш да налетим право на пушките и ножовете им?
— Не.
— Тогава трябва да се уверим как стоят нещата.
— Налага се да изпратим някой да ги наблюдава.
— Кого?
— Моят брат Шетърхенд е по-предпазливият и по-разсъдливият от нас двамата.
— Не съм, това е моят брат Винету, чиито поглед и сетива са много по-изострени от моите.
— Олд Шетърхенд е по-силен от мен. Много по-добре може да противостои на всяка опасност.
— А ти си по-ловък и по-пъргав. Но защо се сравняваме така един с друг? Зимната вода е твърде опасно място, което на самотния съгледвач ще отнеме прекалено много време и ще му струва прекалено големи усилия. Би трябвало да отидат поне двама.
— Тогава и двамата ще яхнем конете.
— Добре. Тук могат да се лишат от нас, понеже, докато отсъстваме, едва ли ще ги застраши някаква опасност. Зад нашите хора няма неприятели, а пред тях ще яздим ние. Все някак ще се справим. Всъщност би трябвало да вземем още някой.
— Защо?
— В случай че нихорасите искат да нападнат нас, ние двамата сме напълно достатъчни. Но ако нямат такова намерение и въпреки всичко са решили да се насочат към навахите, ще се наложи да предупредим Нитзас-ини. А никой от нас двамата няма да има възможност да се заеме с тази задача.
— Така е.
— Следователно ще трябва да вземем и трети човек.
— Кого ще избере моят брат Шетърхенд?
— Предлагам Ши Со.
— Добре. Той е отличен ездач и познава местността не по-зле от нас. Никой друг от останалите не е запознат с нея. Значи ще вземем сина на вожда. Ще кажем ли на другите защо и къде отиваме?
— Не мисли ли моят брат Винету, че е по-добре да премълчим?
— Да, така е. Сред преселниците има и мъже, които не са герои, както и жени и деца, а на тях не бива предварително да се говори за опасности. Ако узнаят всичко в последния момент, пак няма да е късно.
Колкото бързо било взето това решение, толкова бързо го и привели в изпълнение. Само след броени минути тримата препуснали напред в галоп, докато другите продължили пътя си в същото бавно темпо.
Единадесета глава
Край Зимната вода
Теренът бил равен. Отляво се ширела гладката гола степ, а отдясно — реката, чиито брегове били най-напред обточени от горски пояс, а после и от тревна ивица, защото там имало достатъчно влага. Понеже въздухът винаги бил извънредно чист, виждало се много надалеч, освен ако реката не правела завой наляво. Следователно нямало защо да се опасяват че е възможно изневиделица да се натъкнат на нихорасите.
Продължили да яздят тъй до късно следобед, като от време на време спирали, за да разгледат внимателно дирята. Станало ясно, че все повече се приближават до индианците. Те нямали вече дори и един час преднина.