Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
Имало едно място, където можело да намерят опора за ръцете си. Олд Шетърхенд се вкопчил здраво в камъка, стъпил на гърба на апача и оттам се метнал горе. Това бил изключително опасен номер, защото при най-малкото погрешно движение или погрешна стъпка ловецът щял да падне чак долу в пресъхналата река. При скока си върху камъка трябвало да бъде много предпазлив и да остане ниско приведен, защото в противен случай седящите откъм другата страна на скалата нихораси щели да го забележат. След като се озовал горе, той се притиснал плътно към камъка и спуснал на апача навитото си на руло ласо, за да може с негова помощ да го изтегли при себе си. И това напълно им се удало.
И двамата се намерили върху скалата. Но тежко им, ако нихорасите ги видели! В такъв случай въпреки цялата си сила, хитрост и ловкост щели да бъдат загубени. С тази пропаст зад себе си и изправени пред лагер с триста воини, нямало да им остане нищо друго, освен да се простят с пушките си и да се предадат.
Легнали върху каменния блок, двамата започнали предпазливо да пълзят към споменатите вече храсти, откъдето могли добре да огледат целия лагер.
Там горели не по-малко от осем огъня, на които тъкмо в този момент нихорасите приготвяли вечерята си. Точно под двамата, облегнат на скалата по-встрани от обикновените воини, седял Мокаши заедно с трима от по-възрастните индианци. Те разговаряли, но не оживено, а с откъслечни изречения, между които настъпвало по-продължително или по-кратко мълчание. Както скоро притаилите се двама приятели разбрали, четиримата нихораси не били съвсем единодушни в становището си. Единият от тях, вече възрастен, но въпреки това все още доста як и държелив мъж с посивели коси, казал:
— Мокаши ще съжалява, че постъпи тъй, както днес си беше наумил. Трябваше да побързаме и незабавно да нападнем онези песове навахите и да ги избием.
— Нали така и ще направим — отвърнал вождът.
— Но ще се забавим и ще закъснеем! Навахите няма да ни чакат толкова дълго.
— Нека моят по-голям брат не забравя, че те имат само един ден преднина. След като утре заловим бледоликите, веднага тръгваме срещу навахите!
— Преднината им е по-голяма от един ден, защото яздехме по-бавно, за да позволим на бледоликите да се приближат още повече до нас.
— Няма значение. Онези чакали навахите няма да изоставят бърлогата си, преди да сме пристигнали. Няма да тръгнат от лагера си, докато не се завърнат изпратените от тях разузнавачи, иначе после те няма да ги намерят. Нека моят по-голям брат не забравя това!
— Не го забравям, обаче всяка година се състои от едно лято и една зима и всички неща на земята имат две страни. Тъй е и в този случай. Мокаши мисли, че навахите ще чакат, защото са изпратили съгледвачи, а аз съм на мнение че няма да чакат.
— Защо?
— Именно заради съгледвачите. Тъй като те се бавят вече толкова дълго и все не се връщат, сигурно им се е случило някое нещастие. Така ще си помислят навахите и няма да чакат повече.
— Мисълта на моя брат е вярна само наполовина. Ако враговете ни наистина заподозрат нещо, в никой случай няма да тръгнат от лагера си с всичките свои воини, преди да разберат къде се намираме. По-скоро ще изпратят нови съгледвачи.
— С това положението няма да се промени, защото новите съгледвачи ще ни открият и ще известят вожда си. После ще ни нападнат и ще ни заварят неподготвени.
— Ще бъдем подготвени, тъй като винаги поставяме стражи.
— По-добре ще е, ако Мокаши се беше отказал от новия си план. Вместо ние да изненадаме навахите, те ще ни нападнат!
Тонът на стария бил малко по-остър, отколкото обикновено е прието да се разговаря с един вожд. Ето защо Мокаши отвърнал следното:
— Моят брат носи на главата си снега на старостта. Видял е повече зими от мен и е преживял немалко неща. Затова може без страх да каже мнението си, когато то се различава от моето. Но предводителят съм аз, а не той. Макар да изслушвам какво мислят и другите опитни мъже, все пак аз решавам какво ще правим и всички трябва да ми се подчиняват.