Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— В днешно време се навъдиха много закони — прекъсна го тя. — Но няма никаква справедливост. Знаменитости убиват жените си и остават на свобода. Майка убива децата си и журналистите от телевизията казват, че тя била жертва, и те кара да пращаш пари на адвокатите й. Когато всичко се обърне с главата надолу, кой глупак ще седи със скръстени ръце и ще си мисли, че правосъдието ще възтържествува?
Тази жена беше по-различна от онази, която беше говорила преди минута. Зелените й очи горяха. Чертите на миловидното й лице бяха станали по-сурови.
— Ако Мики не го направи — продължи тя, — онова болно копеле ще убие Лейлъни и всичко ще се потули сякаш детето никога не е съществувало. Никой освен мен и Мики няма да знае какво е изгубил светът. И наистина ще е голяма загуба, защото това момиче е като ярка звезда. Напоследък хората си правят кумири и герои от актьори, певци, авторитарни политици. Колко объркан трябва да е станал животът, щом героят изглежда така? Спокойно бих заменила всички тях за това момиче. То притежава повече желязна воля и по-горещо и искрено сърце, отколкото хиляди от тези така наречени герои. Искате ли още сладки?
В последно време Ноа предпочиташе захарта само в течно състояние, предимно в алкохол, но сега почувства необходимост от метаболичен ускорител, за да надделее в спора с тази жена и за да й втълпи разумно поведение. Взе си още една сладка от чинията.
— Открихте ли някакви документи за женитбата на Мадок с майката на Лейлъни? — попита Дженива.
— Не. Дори и в Интернет няма. Страната ни е голяма. В няколко щата, ако имаш убедителна причина и приятели на подходящите постове, можеш да си уредиш лична сватба в присъствието на съдия, която е легитимна, но не се документира никъде. И не е лесно да се проследи. Но по-вероятно е да са се венчали в друга страна, в която са разрешени сватбите на чужденци. Може би в Мексико или в Гватемала. Ще си спестим много средства, ако Лейлъни ни каже къде е станала женитбата.
— Ние щяхме да я попитаме, ако беше дошла втори път за вечеря. Но повече не я видяхме. Предполагам, че истинското име на майка й и фактът, че брат й е съществувал, не са по-лесни за доказване и откриване от сватбата?
— Да, но не е невъзможно. Обаче пак повтарям, по-лесно ще е, ако разговарям с Лейлъни. — Объркан, той остави сладката на масата. — Седя тук и говоря така, сякаш напълно съм се ангажирал със случая, но съвсем не е така, Дженива.
— Знам, че ще е скъпо, а и Мики не ви е дала много…
— Проблемът не е в парите.
— … но аз мога да заложа тази къща и да взема малък заем. Мики ще си намери работа скоро, убедена съм.
— Трудно е да си намериш работа и да я запазиш, когато по петите ти е ФБР. Това искам да кажа. Ако свърша някаква работа за вас, знаейки, че племенницата ви възнамерява отнеме момичето от законните му родители, значи я подпомагам и ставам съучастник в отвличането.
— Та това е смешно, скъпи.
— Законът е такъв — съучастничество в углавно престъпление.
— Този закон е направо смешен.
— Всъщност, за да се защитя и да не ме осъдят като съучастник, щом ви върна парите, трябва веднага да се обърна към властите и да ги предупредя за това, което племенницата ви възнамерява да стори в Айдахо.
Дженива вдигна предизвикателно глава и го изгледа невярващо.
— Я не ме занасяйте, скъпи.
— Да ви занасям? Адски съм сериозен.
Тя му намигна.
— Не, не сте.
— Напротив, съм.
— Не, не сте. — Тя отново намигна. — Няма да отидете в полицията. И дори и да върнете парите, ще продължите да се занимавате със случая.
— Няма да се занимавам.
— Знам как става, скъпи. Трябва да си изградите — как го наричаха? — стабилно алиби. Ако нещата се влошат, ще твърдите, че не сте работили по случая, защото не сте взели никакви пари.
Той извади от джоба си триста долара и ги остави на масата.
— Не си изграждам нищо. Просто се отказвам.
— Не, не се отказвате.
— Никога не съм казвал, че поемам случая.
Тя му се закани с пръст.
— Не, казахте го.
— Не съм.
— Казахте го, скъпи. В противен случай откъде дойдоха тристате долара?
— Аз — твърдо каза той — се отказвам. О-Т-К-А-З-В-А-М. Оттеглям се от професията. Тръгвам си. Край, финито.
Дженива се усмихна широко и отново му намигна. Този път намигването беше ясно изразено, комично.
— Както решите, господин Фаръл. Ако трябва да свидетелствам в съда по повод смешния закон, разчитайте на мен, че ще потвърдя пред съдията, че сте се О-Т-К-А-З-А-Л-И най-категорично.
Тази жена притежаваше усмивка, която можеше да накара птиците от небето доброволно да влязат в клетка. Една от бабите на Ноа беше починала, преди той да се роди, а другата му баба изобщо не приличаше на Дженива Дейвис. Тя беше лисица със сурови черти и дрезгав от уискито глас. През годините, в които заедно с дядо Фаръл държаха заложна къща и се занимаваха с хазартни залози, тя можеше да изплаши дори и най-коравите нехранимайковци само като ги изгледа и изрече няколко думи на келтски език. Въпреки това му се струваше, че в момента е седнал и яде сладки с баба си, с идеалната и съвършена баба, а не с истинската. И под объркването се издигаше топло и приятно чувство, каквото той никога не беше изпитвал преди. При сегашните обстоятелства това чувство беше опасно.