Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Глава 59
Щом откри пингвина на мястото на ножа, Лейлъни скочи на крака. Изведнъж Престън се оказа всевиждащ и всезнаещ. Тя погледна към кухнята. Уплаши се да не я дебне там, да не го види усмихнат и едва ли не да й каже „бау“.
Героите от телевизионната комедия в един миг се превърнаха в скучни мимове, когато Лейлъни натисна бутона на дистанционното за изключване на звука.
В спалнята беше подозрително тихо, сякаш Престън в момента се ослушваше и чакаше тя да намери пингвина. Не, за да я нападне още сега, а просто, за да се позабавлява.
Лейлъни отиде при прехода от кухнята към дневната и предпазливо надникна към задната част на караваната.
Вратата на банята и пералнята беше отворена. Отвъд това сенчесто пространство се намираше вратата на спалнята — тя беше затворена.
Тънка топла янтарна светлина изпълваше процепа между рамката и вратата. Любовникът Престън не се възбуждаше на светлината на лампата или на свещите. Понякога предпочиташе пълната тъмнина за своето перверзно дело. Сигурно така обстановката повече асоциираше стаята с морга, а леглото — с ковчег. А понякога…
Янтарната светлина угасна. После обаче Лейлъни долови издайническото проблясване на екрана на телевизора.
Чу позната музика от „Лицата на смъртта“. Този отвратителен документален филм беше събрал редки сцени на насилствена смърт и последиците й. Основното в него беше човешкото страдание и труповете в най-различни сгърчени пози и места.
Престън гледаше тази откачена продукция толкова често, че бе запомнил всеки кадър подобно на телевизионен маниак, който можеше да рецитира наизуст диалозите на героите от „Стартрек“. Понякога Синсемила се наслаждаваше на покъртителните гледки с него. Възхищението й от този филм беше движеща сила в увлечението й да снима пътни катастрофи.
След като веднъж я принудеха да гледа няколко минути от „Лицата на смъртта“, Лейлъни се изскубна от ръцете на Синсемила и оттогава отказваше да гледа дори секунда от него. Това, което вълнуваше доктора на смъртта и пчелата-кралица, предизвикваше гадене у момичето. Но освен гаденето видеофилмът предизвикваше и жалост към мъртвите умиращи хора на екрана.
Понякога Престън наричаше „Лицата на смъртта“ „дълбок интелектуален стимулант“. Понякога го определяше като авангардно развлечение и настояваше, че не се възбужда от съдържанието му, а е заинтригуван от високото изкуство, с помощта, на което е показана зловещата тема.
Всъщност човек не трябваше да е гадател, за да разбере, че филмът изпълняваше същите функции за доктора, каквито изпълняваха еротичните филми за повечето мъже. Осъзнаваш го, но не ти се иска да мислиш изобщо за това и не можеш да го приемеш като нормално.
Музиката от филма затихна, след което Престън намали звука. Той обичаше звукът да не е много силен, защото повече беше привлечен от образите, отколкото от виковете и писъците от болка и страдание.
Лейлъни чакаше.
Призрачната светлина зад вратата не изчезваше.
Тя потръпна, когато накрая си даде сметка, че това не е някакъв специално измислен номер. Любовта — или това, което минаваше за любов на борда на „Лек вятър“ — беше в разгара си.
Лейлъни смело отиде в кухнята, включи лампата над мивката и отвори чекмеджето за прибори. След като беше извадил ножа от матрака, той не го беше върнал на мястото му. Липсваха също и касапския нож, ножът за хляб… — всъщност нямаше нито един нож.
Отвори друго чекмедже. Чаени лъжички, супени лъжици, кафени лъжички — бяха подредени както винаги. Ножовете за пържоли също бяха изчезнали. Макар и прекалено тъпи, за да послужат за оръжие, ножовете за мазане на масло също бяха взети. И вилиците липсваха.
Чекмедже след чекмедже, шкаф след шкаф. Лейлъни търсеше нещо, което да й послужи за защита. Вече не я интересуваше дали Престън ще я хване или не.
О, да, разбира се, малка пила или с друг подръчен предмет, както става в хилядите затворнически филми, можеш да заостриш обикновена лъжица, докато се превърне в нож. Сигурно подобно нещо е възможно да стане тайно в тясното пространство на караваната, и то с помощта на недъгавата й ръка. Но ако нямаш пила, не можеш да го направиш.
Когато отвори и последното чекмедже, провери и последния шкаф и инспектира съдомиялната машина, тя разбра, че Престън е махнал всички предмети, които биха могли да й послужат като оръжие. Беше прочистил кухнята от всеки един предмет, който би помогнал за изработването на смъртоносен инструмент.