Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Лисбет кимна.
– Чух го. Горе-долу по това време слязох в мазето. Това означава, че знаем каква е щяла да бъде темата на мистериозния ѝ разговор с Хенрик.
Микаел сбърчи чело.
– Не съвсем. – Той се замисли за миг. – Помисли върху хронологията на събитията. Не знаем кога Готфрид е изнасилил сина си за първи път, но той взема със себе си Мартин по време на убийството на Леа Першон в Удевала през 1962 година. Удавя се през 1965 година. Преди това с Мартин се опитват да разговарят с Хариет. До какво ни довежда това?
– Готфрид не изнасилва единствено Мартин, а и Хариет.
Микаел кимна.
– Готфрид е учителят. Мартин – ученикът. А Хариет… Каква е била нейната роля? На тяхна играчка?
– Готфрид е научил Мартин да чука сестра си – Лисбет посочи моменталните снимки. – Трудно е да определим отношението ѝ към всичко това само на основата на тези две снимки, защото не виждаме лицето ѝ, но тя се опитва да се скрие от фотоапарата.
– Да речем, че всичко започва през 1964 година, когато тя е на четиринайсет. Тя се отбранява, или ако трябва да използвам думите на Мартин: „не може да приеме“. Тогава ги заплашва, че ще ги издаде. Мартин едва ли е имал думата в цялата тази история. По-скоро се води по баща си. Но двамата създават един вид… пакт и се опитват да превърнат Хариет в част от него.
Лисбет кимна.
– В бележките си си отбелязал, че Хенрик Вангер се съгласява Хариет да заживее в дома му през зимата на 1964 година.
– Хенрик вижда, че нещо в семейството ѝ не върви. Той смята, че причината за това са кавгите и търканията между Готфрид и Изабела, и я взема при себе си, за да може тя спокойно да се съсредоточи върху образованието си.
– Това обърква сметките на Готфрид и Мартин. Вече не могат толкова лесно да контролират живота ѝ. Само понякога успяват… Къде ли са се възползвали от нея?
– Трябва да е било в къщата на Готфрид. Почти съм сигурен, че тези снимки са направени там – лесно можем да проверим. Къщата има идеалното разположение, тя е изолирана и отдалечена от селото. След това Готфрид се напива за последен път и се удавя без много-много драматизъм.
Лисбет кимна замислено.
– Бащата на Хариет прави или се опитва да прави секс с нея, но вероятно не я посвещава в тайната за убийствата.
Микаел осъзна, че това бе слабо място в теорията им. Хариет бе отбелязала имената на жертвите на Готфрид и ги бе свързала с библейските цитати, но интересът ѝ към Библията се бе зародил едва през последната година от живота ѝ, когато Готфрид вече е бил мъртъв. Той се замисли за миг и се опита да открие логично обяснение.
– По някое време Хариет открива, че Готфрид не просто извършва кръвосмешение, но е и луд сериен убиец – рече той.
– Не знаем кога разбира за убийствата. Може да е било малко преди Готфрид да се удави. Може да е било дори след това, ако е водил дневник или е събирал изрезки от вестници за убийствата. Нещо ѝ разкрива истината.
– Само че тя не заплашва да разкаже за това на Хенрик – допълни Микаел.
– А за Мартин – рече Лисбет. – Баща ѝ е мъртъв, но Мартин продължава да я тормози.
– Точно така – съгласи се Микаел.
– Само че ѝ трябва една година да събере смелост.
– Ти как би постъпила, ако внезапно беше разбрала, че баща ти е сериен убиец, който чука брат ти?
– Щях да убия изверга – рече Лисбет с твърд глас, а Микаел предположи, че не се шегува.
Изведнъж си спомни изражението на лицето ѝ, когато нападна Мартин Вангер. Усмихна се безрадостно.
– Добре, но ти не си Хариет. Готфрид умира през 1965 година, преди тя да успее да направи каквото и да било. Това също е логично. След смъртта на Готфрид Изабела изпраща Мартин в Упсала. Той вероятно се прибира за Коледа или някоя ваканция, но през следващата година не среща Хариет особено често. Вече е далеч от него.
– И така, тя започва да изучава Библията.
– В светлината на всичко, което знаем, можем да стигнем до заключението, че причините за това едва ли са били свързани с религията. Може би чисто и просто се е опитвала да разбере постъпките на баща си. Размишлява чак до Деня на детето през 1966 година. Тогава внезапно съзира брат си на улица „Йернвегсгатан“ и разбира, че се е върнал. Не знаем дали са разговаряли и дали той е казал нещо. Но каквото и да се е случило, Хариет решава да отиде право при Хенрик и да говори с него.