Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
ВНЕЗАПНАТА КОНЧИНА на Мартин Вангер бе новина номер едно в емисията на радиото в девет часа, когато Микаел се събуди. Единственото, което съобщиха от събитията през нощта, бе, че индустриалецът по необясними причини е навлязъл с висока скорост в насрещното платно.
Бе пътувал сам в колата. Местното радио излъчи по-обширен репортаж, в който изразяваше загрижеността си за бъдещето на концерна „Вангер“ и за икономическите последствия, до които щеше да доведе смъртта на изпълнителния директор.
Шведската телеграфна агенция пусна набързо съставено обедно комюнике със заглавието „Един град в шок“, в което се обобщаваха неотложните проблеми на концерна „Вангер“. Всички бяха наясно, че само в Хедестад три хиляди от местните двайсет и една хиляди жители или бяха пряко заети в концерна, или зависеха от него по някакъв друг начин. Изпълнителният му директор бе мъртъв, а неговият предшественик бе старец в тежко здравословно състояние след прекаран инфаркт. Липсваше естествен наследник. И всичко това се случваше в определяния като най-критичен в историята на концерна момент.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕ ИМАЛ потенциалната възможност да отиде до полицейското управление в Хедестад и да разкаже за случилото се през нощта, но Лисбет Саландер вече бе предопределила нещата. Той не беше позвънил веднага в полицията и с всеки изминал час ставаше все по-трудно да го направи. Прекара предиобеда на кухненската пейка, мълчалив и намръщен, като наблюдаваше изливащия се дъжд и тежките облаци навън. Към десет часа се развилня още една гръмотевична буря, но времето се оправи по обяд и вятърът поутихна. Той излезе, избърса градинските мебели и седна навън с чаша кафе. Носеше риза с вдигната нагоре яка.
Смъртта на Мартин съвсем естествено хвърли сянка върху делничния живот в Хедебю. Пред къщата на Изабела Вангер започнаха да се трупат коли. Кланът се събираше. Изказваха се съболезнования. Лисбет наблюдаваше безчувствено процесията. Микаел седеше напълно мълчалив.
– Как си? – попита тя накрая.
Той се замисли за миг какво да отговори.
– Мисля, че все още се намирам в състояние на шок – каза той. – Бях напълно безпомощен. В продължение на няколко часа бях сигурен, че ще умра. Усещах страх от срещата със смъртта и не можех да направя каквото и да било. – Той протегна ръка и я постави на коляното ѝ. – Благодаря ти! Ако не се бе появила, той щеше да ме убие.
Лисбет му се усмихна леко.
– Макар че… Не мога да проумея как можа да постъпиш толкова идиотски и да дойдеш сама. Аз лежах там долу, на пода, и се молех да видиш снимката, да събереш две и две и да се обадиш в полицията.
– Ако бях изчакала полицията да дойде, вече щеше да си мъртъв. Не можех да позволя на това копеле да те убие.
– Защо не искаш да говориш с полицията? – попита Микаел.
– Аз не общувам с властите.
– И защо?
– Това не те засяга. Но в твоя случай не мисля, че е добре за кариерата ти да се разчуе, че си бил съблечен гол от Мартин Вангер, прочутия сериен убиец. Ти не обичаш да те наричат Кале Блумквист, а представи си само какви нови епитети щяха да ти лепнат.
Микаел я изгледа изпитателно и приключи темата.
– Имаме проблем – рече Лисбет.
Микаел кимна.
– Какво се е случило с Хариет?
Лисбет постави двете моментални снимки на масата пред него. Обясни му къде ги беше намерила. Микаел ги разгледа внимателно, след което вдигна поглед.
– Възможно е да е тя – каза той накрая. – Не мога да кажа със сигурност, но тялото и косата ѝ напомнят на тези от снимките, които съм видял.
МИКАЕЛ И ЛИСБЕТ останаха в градината един час, като се опитваха да подредят детайлите. Откриха, че двамата, независимо един от друг, бяха стигнали до Мартин Вангер.
Лисбет така и не бе открила снимката, която Микаел беше оставил върху кухненската маса. Тя бе решила, че той е извършил някаква лудост, след като бе изгледал записите от камерите за наблюдение. Бе отишла до дома на Мартин Вангер по плажната алея и беше надникнала във всички прозорци, но не бе видяла жива душа. Бе натиснала и опипала внимателно дръжките на всички врати и прозорци на първия етаж. Накрая се бе покатерила до една отворена балконска врата на втория етаж. Беше ѝ отнело много време. Бе се движила изключително внимателно, докато претърсваше стая след стая. Постепенно беше стигнала до стълбата към мазето. Мартин бе проявил немарливост; беше оставил вратата към стаята си на ужасите открехната и Лисбет бе успяла да прецени добре ситуацията.
Микаел я попита какво е чула от думите на Мартин.
– Не кой знае колко. Дойдох, когато започна да те разпитва какво се е случило с Хариет точно преди да те окачи на примката. Оставих ви за някоя и друга минута и се качих горе, за да намеря някакво оръжие. Открих стиковете за голф в един гардероб.