Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Мартин… Току-що научих, че Мартин е загинал при катастрофа нощес.
– Жалко – рече Лисбет Саландер и отпи глътка кафе.
Дирх Фроде вдигна поглед. В началото я погледна неразбиращо. После отвори широко очи.
– Какво?…
– Блъсна се. Много лошо.
– Знаеш ли какво се е случило?
– Блъсна колата в предницата на един камион. Самоуби се. Не можа да издържи на натиска, стреса и нестабилното състояние на финансовата империя. Подозирам, че пресата ще публикува подобни заглавия.
Дирх Фроде изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да получи инсулт. Бързо се изправи, отиде до спалнята и отвори вратата.
– Остави го да спи – рече Лисбет остро.
Фроде погледна спящата фигура. Видя синините по лицето на Микаел и кръвонасяданията по гърдите му. След това забеляза яркочервената следа от примката около врата му. Лисбет докосна ръката му и затвори вратата. Фроде запристъпя назад и се строполи на кухненската пейка.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР му представи накратко събитията от изминалата нощ. Описа му в детайли как изглеждаше стаята на ужасите на Мартин Вангер и как бе открила Микаел увиснал на колан от тавана, докато изпълнителният директор на концерна „Вангер“ бе стоял пред него. Разказа му и какво беше намерила в архива на концерна през вчерашния ден и как бе успяла да свърже бащата на Мартин с поне седем убийства на жени.
Дирх Фроде не я прекъсна нито веднъж. Когато тя приключи, той помълча още няколко минути, след това тежко въздъхна и бавно поклати глава.
– Какво ще правим?
– Това не е мой проблем – отвърна Лисбет с безизразен глас.
– Но…
– Що се отнася до мен, аз никога не съм стъпвала в Хедестад.
– Не разбирам.
– Не искам името ми при никакви обстоятелства да бъде включвано в полицейско разследване. Все едно нямам никакво отношение по този въпрос. Ако името ми бъде споменато във връзка с тази история, ще отрека, че съм била тук, и няма да отговоря на нито един въпрос.
Дирх Фроде я огледа изпитателно.
– Не разбирам.
– Не е нужно да разбираш.
– Какво да правя тогава?
– Това сам ще решиш, стига да не забъркаш мен и Микаел.
Дирх Фроде бе смъртноблед.
– Погледни го от този ъгъл. Единственото, което знаеш, е, че Мартин Вангер е станал жертва на пътен инцидент. Нямаш никаква представа, че освен това е сериен убиец, и никога не си чувал за стаята в мазето му.
Тя постави ключа на масата между тях.
– Разполагаш с малко време, преди да започнат да разчистват мазето на Мартин Вангер и да открият стаята.
– Трябва да съобщим в полицията.
– Не и ние. Ти можеш да отидеш в полицията, ако искаш. Сам решаваш.
– Не можем да го потулим.
– Аз не искам да потулваме историята, а просто да не забъркваш мен и Микаел. Когато огледаш стаята, сам ще си направиш някои заключения и ще прецениш на кого искаш да разкажеш.
– Ако казваш истината, това означава, че Мартин е отвличал и убивал жени… Семействата им сигурно са съсипани от отчаяние, че не знаят къде се намират децата им. Не можем просто така…
– Вярно е. Но има един проблем. Телата ги няма. Може би ще успееш да откриеш паспорт или лична карта в някое чекмедже. Вероятно част от жертвите ще могат да бъдат идентифицирани с помощта на видеофилмите. Но не е нужно да решиш днес. Премисли нещата.
Дирх Фроде изглеждаше паникьосан.
– О, Боже. Това ще съсипе окончателно концерна. Колко семейства само ще останат без работа, ако се разчуе, че Мартин…
Фроде се люшкаше напред-назад, поставен пред разрешаването на тази морална дилема.
– Това е една от страните на проблема. Предполагам, че Изабела Вангер ще наследи имуществото на сина си. Не мисля, че е уместно тя първа да разбере за хобито на Мартин.
– Трябва да отида и да видя…
– Според мен трябва да стоиш настрана от тази стая днес – рече Лисбет остро. – Имаш куп друг задачи. Трябва да съобщиш на Хенрик, да свикаш Управителния съвет на извънредно заседание и да направиш всичко, което се изисква, в случай че директорът загине при съвсем обичайни обстоятелства.
Дирх Фроде обмисли думите ѝ. Сърцето му туптеше силно. Той бе старият адвокат, който се занимаваше с разрешаването на всички проблеми и от когото се очакваше да има готов план при всяко възникнало препятствие. Сега обаче нямаше никаква идея как да постъпи. Изведнъж осъзна, че седеше и приемаше нареждания от едно младо момиче. Лисбет Саландер по някакъв начин бе поела контрол над ситуацията и бе определила насоките на действие, които той самият не можеше да формулира.
– Ами Хариет?…
– С Микаел не сме приключили още. Но можеш да предадеш на Хенрик Вангер, че смятам, че ще разрешим случая.