Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Смехът й замря в края на турнира. Никакъв последен пир нямаше, никакви тостове в чест на годежа й с принц Регар. Само хладно мълчание и смразяващи погледи между краля и баща й. По-късно, когато Ерис, синът му и всичките му галантни рицари потеглиха за Кралски чертог, момичето отиде при леля си, плувнало в сълзи и без да разбира нищо.
— Баща ти предложи съюза — каза й лейди Джена, — но Ерис отказа и да чуе. „Ти си най-способният ми слуга, Тивин — каза кралят, — но човек не жени наследника си за дъщерята на своя слуга“. Изтрий тези сълзи, мъничкото ми. Виждала ли си някога лъв да плаче? Баща ти ще намери друг мъж за теб, по-добър от Регар.
Но леля й беше излъгала, а баща й я беше провалил, точно както Джайм я проваляше сега. „Татко не ми намери по-добър мъж. Даде ме на Робърт и проклятието на Маги разцъфна като отровно цвете“. Само да се беше омъжила за Регар, според замисъла на боговете, той изобщо нямаше да погледне онази млада вълчица. „Днес Регар щеше да е нашият крал, а аз щях да съм неговата кралица, майката на синовете му“.
Така и не беше простила на Робърт, че го уби.
Лъвовете никога не прощаваха. Както скоро щеше да разбере сир Брон от Черна вода.
БРИЕН
Хюл Хънт настоя да вземат главите.
— Тарли ще ги иска за стените.
— Нямаме катран — възрази Бриен. — Плътта ще гние. Остави ги. Не искаше да пътува през зеления сумрак на боровите гори с главите на тримата мъже, които беше убила.
Хънт все едно не я чу. Отсече главите на тримата мъртъвци, върза ги за косите и ги окачи на седлото си. Бриен нямаше друг избор, освен да се опитва да се преструва, че ги няма, но понякога, особено нощем, усещаше в гърба си мъртвите им очи, а веднъж й се присъни, че ги чува да си шепнат.
Беше студено и мокро. Някои дни валеше, в други се канеше да завали. Така и не можеха да се стоплят. Дори когато си правеха бивак, бе трудно да намерят достатъчно сухи дърва за огъня.
Докато стигнат до портите на Девиче езеро, вече ги съпровождаше рояк бръмчащи мухи, врана бе изкълвала очите на Шагуел, а Пъг и Тимеон гъмжаха от личинки. Бриен и Подрик яздеха на стотина разтега напред, колкото може по-далече от миризмата на леш. Сир Хюл твърдеше, че вече бил загубил всякакъв усет за миризма.
— Изгори ги — казваше му Бриен всеки път, щом се спираха на бивак, но Хънт беше упорит не, ами оттатък. „Най-вероятно ще каже на лорд Рандил, че той ги е убил и тримата“.
За негова чест рицарят не направи нищо такова.
— Заекващият скуайър хвърли камък — обясни той, след като ги отведоха при Тарли в двора на замъка на Мутън. Главите бяха връчени на един сержант от стражата и му наредиха да ги почисти, да ги оваля в катран и да ги набучи над портата. — Мечопачаврата свърши останалото.
— И тримата? — попита невярващо лорд Рандил.
— Както се биеше, можеше и още трима да убие.
— И намери ли онова момиче Старк? — попита я строго Тарли.
— Не, милорд.
— Но затова пък уби няколко плъха. Е, хареса ли ти?
— Не, милорд.
— Жалко. Все едно, вече вкуси кръв. Доказа каквото там искаше да докажеш. Време е да свалиш тази ризница и отново да се облечеш прилично. В пристанището има кораби. Един ще спира в Тарт. Ще уредя да те вземат.
— Благодаря, милорд, но не.
Лицето на лорд Тарли подсказа, че точно в този момент ужасно му се иска да набучи и нейната глава на шип и да я качи над портите на Девиче езеро с Тимеон, Пъг и Шагуел.
— Смяташ да продължиш с тази дивотия?
— Смятам да намеря лейди Санса.
— Ако позволите, милорд — намеси се сир Хюл, — видях я как се би с Глумците. По-силна е от повечето мъже и по-бърза…
— Мечът й е бърз — сопна се Тарли. — Свойство на валирианската стомана. По-силна от повечето мъже, казваш? М да. Цяло страшилище е, не мога да го отрека.
„Такива като него никога няма да ме заобичат, каквото и да направя“, помисли Бриен.
— Милорд, Сандор Клегейн може би знае нещо за момичето. Ако успея да го намеря…
— Клегейн се оказа разбойник. Вече ходи с Берик Дондарион, както изглежда. Или пък не, слуховете са различни. Покажи ми къде се крие и с радост ще му разпоря корема, ще му извадя червата и ще ги изгоря. Вече сме обесили десетки разбойници, но главатарите ни се изплъзват. Клегейн, Дондарион, червеният жрец, а сега и тази жена, Каменно сърце… как смяташ да ги намериш, щом аз не мога?
— Милорд, аз… — Нямаше убедителен отговор. — Мога само да се опитам.
— Ами опитай. Имаш си го писмото, разрешението ми не ти трябва, но все едно, ще ти го дам. Ако извадиш късмет, единственото, което ще спечелиш, е синините на задника от седлото. Ако не, Клегейн може и да те остави жива, след като цялата му глутница те изнасили. Можеш да допълзиш обратно до Тарт с копелето на някое псе в корема си.