Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Останалото беше хипокрас и кубчета цвекло в масло, печена щука и ребра от глиган. Глиганското бе започнало много да й допада след смъртта на Робърт. Дори нямаше нищо против компанията им, въпреки че Фалайс се кикотеше престорено, а Балман се дуеше гордо от първото до последното блюдо. Беше вече след полунощ, когато най-сетне можа да се отърве от тях. Сир Балман се оказа страхотен, като подхвърли за още една гарафа, а кралицата реши, че няма да е разумно да откаже. „Можех да наема някой Безлик да убие Брон за половината, което похарчих за хипокрас“, помисли ядосана, когато най-сетне се махнаха.
В този час синът й отдавна трябваше да спи дълбоко, но Церсей се отби да го види, преди да си легне. Изненада се, като видя три малки котенца, сгушени до него в леглото.
— Откъде се появиха тези? — попита тя стоящия на пост пред кралската спалня сир Мерин Трант.
— Даде му ги малката кралица. Мислеше да му даде само едно, но той не можа да реши кое му харесва най-много.
„По-добре, отколкото да ги реже от майка им с кама, предполагам“. Непохватните опити на Марджери да го съблазни бяха толкова явни, че чак смешни. „Томен е прекалено малък за целувки, затова му подарява котета“. Щеше да предпочете да не са черни обаче. Черните котки носеха лош късмет, както беше открило момиченцето на Регар в същия този замък. „Щеше да е моя дъщеря, ако Лудия крал не бе изиграл онази жестока шега на баща ми“. Само лудостта трябваше да е накарала Ерис да откаже дъщерята на лорд Тивин и вместо нея да вземе сина му, а сина си да ожени за онази хилава дорнска принцеса с черни очи и плоски гърди.
Споменът за това отхвърляне още я глождеше, дори след толкова години. Много нощи бе виждала в залата принц Регар да свири на арфа със сребърните струни с дългите си изящни пръсти. Съществувал ли беше изобщо някога на света толкова красив мъж като него? „Той обаче беше повече от човек. Кръвта му беше кръвта на стара Валирия, кръв на дракони и на богове“. Когато беше все още само малко момиченце, баща й бе обещал, че ще се венчае за Регар. Не можеше да е била на повече от шест или седем.
— Пред никого не говори за това, детето ми — беше й казал с тайнствената усмивка, която бе виждала само Церсей. — Не и преди Негово величество да се съгласи за годежа. Засега това трябва да си остане нашата тайна.
И си беше останала, макар веднъж да нарисува картинка със себе си, яхнала на дракон зад Регар, прегърнала го здраво през гърдите. Когато Джайм я откри, му каза, че са кралица Алисан и крал Джеерис.
Беше на десет, когато най-сетне видя своя принц на живо, на турнира, който лорд баща й бе вдигнал в чест на гостуването на крал Ерис в запада. Под стените на Ланиспорт бяха построили платформи за зрители и възгласите на простолюдието отекваха над Скалата на Кастърли като небесен гръм. „Поздравиха лорд баща ми два пъти по-гръмко от самия крал — спомни си кралицата, — но два пъти по-тихо, отколкото принц Регар“.
На седемнайсет и отскоро помазан в рицарство, Регар Таргариен бе излязъл на арената в черна броня над златната ризница, а зад шлема му се вееха като пламъци дълги пурпурни и оранжеви копринени ленти. Двама от чичовците й бяха паднали пред пиката му и още дузина от най-добрите турнирни шампиони на баща й, цветът на Запада. Вечерта принцът свири и пя и я разплака. Когато му я представиха, Церсей едва не се удави в дълбините на тъжните му виолетови очи. „Наранен е — спомни си, че бе помислила, — но аз ще изцеря раната му, като се венчаем“. До Регар дори Джайм изглеждаше като неоперено хлапе. „Принцът ще е моят съпруг — беше помислила, замаяна от възбуда, — а когато умре старият крал, аз ще бъда кралицата“.
— Трябва да си изключително красива — каза й лейди Джена, докато се суетеше с роклята й, — защото на последния пир ще се обяви, че с принц Регар сте сгодени.
Толкова щастлива беше Церсей в този ден. Иначе изобщо нямаше да се осмели да навести шатрата на Маги Жабата. Беше го направила само за да покаже на Джейни и Мелара, че една лъвица не се страхува от нищо. „Щях да стана кралица. Защо трябва да се страхува една кралица от някаква грозна старица?“ До ден днешен настръхваше при спомена за онова предсказание. „Джейни толкова се ужаси, че избяга с писък от шатрата, но Мелара остана, тъй че останах и аз. Позволихме й да вкуси кръвта ни и се изсмяхме на глупавите й пророчества. В нито едно от тях нямаше и капка здрав разум“. Тя щеше да е съпругата на принц Регар, каквото и да казваше жената. Баща й го беше обещал, а думата на Тивин Ланистър бе като злато.