Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Сир Балман помръдна в стола си.
— Ваше величество, малко неприятен въпрос, но… за да не забере лошо чувство между нас, трябва да знаете, че нито добрата ми жена, нито майка й имат пръст в избора на името на онова копеле. Лолис е простодушно същество, а мъжът й се е отдал на черен хумор. Казах му да избере по-подходящо име за момчето. Той се изсмя.
Кралицата отпи от виното си и го изгледа мълчаливо. Сир Балман някога беше прочут дуелист и един от най-чаровните рицари в Седемте кралства. Все още можеше да се похвали с чаровен мустак; иначе възрастта не му се беше отразила добре. Вълнистата му някога руса коса бе оредяла, а коремът му неумолимо напираше през широкия жакет. „Като маша много има да се желае от него. Все пак би трябвало да свърши работа“.
— Тирион е било кралско име още преди да дойдат драконите. Дяволчето го опозори, но може би това дете ще върне честта на името. — „Ако копелето доживее толкова“. — Зная, че вината не е ваша. Лейди Танда ми е като сестрата, която така и нямах, а вие… — Гласът й се прекърши. — Простете. Живея в страх.
Фалайс отвори и затвори уста, с което й заприлича на особено глупава риба.
— В… в страх ли, ваше величество?
— Една нощ не съм спала спокойно, откакто умря Джофри. — Церсей напълни отново бокалите с хипокрас. — Мои приятели… Надявам се, че наистина сте ми приятели, нали? И на крал Томен?
— Той е най-сладкото момче на света — заяви сир Балман. — А девизът на дома Стоукуорт е „Горди с верността си“.
— Де да имаше повече като вас, сир. Ще ви споделя откровено, храня тежки подозрения към сир Брон от Черна вода.
Съпруг и съпруга се спогледаха.
— Той е нагъл, ваше величество — каза Фалайс. — Груб и с мръсен език.
— Да, не е истински рицар — съгласи се сир Балман.
— Не е. — Церсей му се усмихна мило. — Но вие знаете какво е истинско рицарство. Помня, че ви гледах на двубой в… кой турнир беше, на който се бихте толкова великолепно, сир?
Той се усмихна скромно.
— Онази история в Дъскъндейл преди шест години ли? Не, вие не бяхте там, иначе със сигурност щяхте да сте коронованата кралица на любовта и красотата. Да не е било на турнира в Ланиспорт, след Бунта на Грейджой? Доста рицари свалих в онзи…
— Точно той беше. — Тонът й отново стана сериозен. — Дяволчето изчезна в нощта, в която умря баща ми, и остави след себе си двама честни тъмничари в локви кръв. Някои твърдят, че е избягал отвъд Тясното море, но се съмнявам. Джуджето е лукаво. Може би все още се спотайва наблизо и замисля нови убийства. Някой приятел може би го крие.
— Брон? — Сир Балман почеса буйния си мустак.
— Той дори беше протеже на Дяволчето. Странника само знае колко хора е пратил в ада по заповед на Тирион.
— Ваше величество, мисля, че щях да съм забелязал, ако някое джудже се спотайва в земите ни — каза сир Балман.
— Брат ми е дребен. Създаден е да се спотайва и да дебне. — Ръката на Церсей затрепери. — Едно детско име е дреболия… но ненаказаната арогантност ражда бунт. А този Брон събира наемници, както ми каза Кибърн.
— Взел е четирима рицари в дома си — потвърди Фалайс.
Сир Балман изсумтя.
— Милата ми жена ги ласкае, като ги нарича рицари. Надскачащи себе си жалки наемници, без ей толкова рицарска доблест между четиримата.
— Точно както се опасявах. Брон събира наемници за джуджето. Седемте дано да спасят малкия ми син. Дяволчето ще го убие, както уби брат му. — Захлипа. — Приятели мои, оставям честта си в ръцете ви… но какво е честта на една кралица пред майчините страхове?
— Кажете го, ваше величество — прикани я сир Балман. — Думите ви няма да излязат от тази стая.
Церсей се пресегна над масата и стисна ръката му.
— Аз… бих спала по-спокойно нощем, ако можех да чуя, че… че сир Брон е сполетян от… злополука… по време на лов може би.
Сир Балман помисли за миг.
— Смъртоносна злополука?
„Не, искам да си счупи кутрето на левия крак. — Трябваше да прехапе устна. — Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са глупаци“.
— Моля ви, сир — прошепна Церсей. — Не ме карайте да го казвам…
— Разбирам. — Сир Балман вдигна пръст пред устните си. И ряпа щеше да го схване по-бързо.
— Вие сте истински рицар, сир. Отговорът на молитвите на една изплашена майка. — Церсей го целуна. — Но го направете бързо, ако благоволите. Сега Брон има само няколко души около себе си, но ако не действаме, скоро ще събере повече. — Целуна и Фалайс. — Няма да забравя това, приятели. Моите истински приятели от Стоукуорт. „Горди с верността си“. Имате думата ми, щом стане това, ще намерим по-добър съпруг за Лолис. — „Някой Черно котле може би“. — Ланистър плащат дълговете си.