Пир за врани

— Сандор Клегейн са го видели за последно в Солниците, в деня на нападението. После е тръгнал на запад, покрай Тризъбеца.

Тя се намръщи.

— Тризъбеца е дълга река.

— Да, но не мисля, че нашето псе ще се е отдалечило много от устието й. Вестерос, изглежда, е изгубил чара си за него. В Солниците е търсил кораб. — Сир Хюл извади от ботуша си навито на руло парче кожа, избута настрана надениците и го разви. Оказа се карта. — Хрътката е заклал трима от хората на брат си в стария хан на кръстопътя, оттук. Повел е нападението над Солниците, тук. — Почука с пръст Солниците. — Може би е в капан. Фрей са тук горе на Близнаците, Дари и Харънхъл са на юг, оттатък Тризъбеца, на запад се бият Блекууд и Бракън, а лорд Рандил е тук, в Девиче езеро. Планинският път към долината е затворен от снега, дори да можеше да мине покрай планинските кланове. Къде ще отиде едно псе?

— Ако е с Дондарион…

— Не е. Алин е убеден в това. Хората на Дондарион също го търсят. Пуснали са приказка, че като го хванат, ще го обесят за онова, което е направил в Солниците. Самите те нямат пръст в това. Лорд Рандил го приписал на тях с надеждата да настрои простолюдието срещу Берик и неговото братство. Никога няма да може да хване Господаря на мълнията, докато простолюдието го защитава. Освен това имаме и другата банда, водена от онази жена, Каменно сърце… любовница на лорд Берик, според един от слуховете. Уж била обесена от Фрей, но Дондарион я целунал и я съживил, и вече не може да умре, като него.

Бриен огледа картата.

— Щом Клегейн са го видели последно в Солниците, там ще е мястото, където може да се хване дирята му.

— Там не е останал никой освен един стар рицар, скрил се в замъка си, според Алин.

— Все пак оттам ще се тръгне.

— Има един човек — каза сир Хюл. — Септон. Дойде през моята порта в деня преди да се появите вие. Мерибалд се казва. При реката е роден и отраснал и тук е служил през целия си живот. Утре тръгва да си направи обиколката. Винаги се отбива в Солниците. Трябва да тръгнем с него.

Бриен го изгледа намръщено.

— Да тръгнем?

— Тръгвам с вас.

— Не.

— Добре, по дяволите. Аз тръгвам със септон Мерибалд за Солниците. Вие с Подрик вървете където си щете.

— Лорд Рандил ли ти заповяда пак да ме проследиш?

— Той ми заповяда да стоя настрана от теб. Лорд Рандил е на мнение, че едно хубаво здраво изнасилване само ще ти е от полза.

— Тогава защо искаш да тръгнеш с мен?

— Или това, или трябва да се върна да пазя проклетата порта.

— Ако лордът ти заповяда…

— Вече не е мой лорд. Това я изненада.

— Напуснал си службата?

— Негово благородие ме уведоми, че повече не се нуждае от меча ми, нито от наглостта ми. И двете водят до едно и също. Оттук нататък ще се порадвам на приключенския живот на странстващия рицар… макар че ако намерим Санса Старк, предполагам, че ще бъдем възнаградени добре.

„Злато и земи, това вижда в цялата работа“.

— Смятам да спася момичето, не да го продавам. Заклела съм се.