Пир за врани

Гостите вече добре се бяха почерпили с хипокрас. „Лейди Фалайс не само прилича на риба, ами и пие като риба“, помисли си, като забеляза преполовената гарафа.

— Мила Фалайс — възкликна тя и я целуна по бузата. — И вие, храбри сир Балман. Толкова се натъжих, когато научих за вашата скъпа, скъпа майка. Как е нашата лейди Танда?

Лейди Фалайс изглеждаше готова да заплаче.

— Колко сте добра, че попитахте, ваше величество. Майка ми си е счупила бедрото от падането според майстер Френкен. Той направи каквото можа. Сега се молим, но…

„Колкото и да се молиш, ще умре, преди да се обърне луната“. Жени на годините на Танда Стоукуорт не преживяваха счупено бедро.

— Ще добавя и моите молитви към вашите. Лорд Кибърн ми съобщи, че Танда била хвърлена от коня си.

— Каишките на седлото й се скъсали, докато яздела — отвърна сир Балман Бърч. — Конярчето е трябвало да види, че са се изтъркали. Наказано е.

— Сурово, надявам се. — Кралицата се настани и даде знак на гостите си да се разположат. — Още чаша хипокрас, Фалайс? Помня, че винаги ви е допадало.

— Радвам се, че си спомняте, ваше величество.

„Как мога да го забравя? — помисли Церсей. — Джайм каза, че е цяло чудо, че не се напика“.

— Как мина пътуването ви?

— Неприятно — оплака се Фалайс. — Почти целия ден валя. Мислехме да пренощуваме в Росби, но онзи млад повереник на лорд Джилсни отказа гостоприемство. — Дамата изсумтя. — Помнете ми думата, когато Джилс умре, онзи долен нещастник ще избяга със златото му. Може дори да се опита да претендира за земите и титлата му, макар че по право Росби се полага на нас, след като почине Джилс. Лейди майка му беше леля на втората му жена, трета братовчедка на самия Джилс.

„Агне ли беше гербът ви, милейди, или някаква алчно протягаща ръце маймуна?“

— Лорд Джилс се кани да умре, откакто го познавам, но все още си е с нас и още дълго ще е с нас, искрено се надявам. — Усмихна им се мило. — Не се съмнявам, че ще надживее всички ни.

— Като нищо — съгласи се сир Балман. — Повереникът на Росби не беше единственият, който ни притесни, ваше величество. По пътя се натъкнахме и на едни грубияни. Мръсни дрипави същества с кожени щитове и брадви. Някои си бяха пришили звезди на елеците, свещени звезди със седем върха, но въпреки това изглеждаха много зли.

— И бяха въшлясали, сигурна съм — добави Фалайс.

— Наричат се врабци — каза Церсей. — Истинска напаст са. Нашият нов Върховен септон ще трябва да се справи с тях, след като бъде коронясай. Ако не, ще се заема с тях лично.

— Негова върховна святост избран ли е вече? — попита Фалайс.

— Не — трябваше да признае кралицата. — Септон Олидор беше на ръба да го изберат, но някои от тези врабци го проследили до един бардак и го измъкнали гол на улицата. Сега Люсиън изглежда възможният избор, макар че според приятелите ни на другия хълм все още не му достигали няколко гласа.

— Старицата дано ги напътства в светите им размишления със златния си светилник на мъдростта — каза най-благочестиво лейди Фалайс.