Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Епископът влезе в тесния ми кабинет и прие да изпие чаша кафе. По настояване на Чарли бях върнала предишната стара черна рамка на картината, която вече бях сложила върху статива. Всички затаихме дъх, докато свещеникът разглеждаше Богородица.
- Vous permettez58? - попита той и протегна ръце.
- Разбира се - отвърнах и му подадох малкото платно.
Не го изпусках от очи, докато той държеше картината. Проявяваше не по-малко любопитство към Чарли, когото не бях виждала толкова нервен. Стрелна с очи и Баркър, който за разлика от всички нас чакаше обнадежден. Накрая епископът се усмихна и отново се вгледа в платното така, сякаш е омагьосан от Богородица.
- Е? - подкани репортерът.
- Красива е. Истинско вдъхновение за човек, който не е вярвал.
Баркър също се усмихна и си записа думите на свещеника.
- Знаете ли - продължи епископът, - картината пробужда у мен много спомени... - Той се поколеба за миг и на мен ми се стори, че сърцето ми е спряло, сетне изрече: - Но, helas59, трябва да ви съобщя, господин Баркър, че това тук не е оригиналът. Само копие на Мадоната, която познавах тъй добре.
Журналистът престана да си записва.
- Само копие ли?
- Да, je le regrette60. Великолепно копие, peut-etre61 рисувано от някой млад ученик на великия художник, но все пак копие.
Баркър не успя да прикрие разочарованието си - остави бележника върху масата и погледна така, сякаш - аха - и ще възрази.
Епископът се изправи и ми кимна.
- Наистина съжалявам, че сте имали такива неприятности, лейди Тръмпър.
Аз също станах и го изпратих до изхода, отвън отново го причакваха журналисти. Те замълчаха и зачакаха свещеникът да изрече някое откровение, а на мен ми се стори, че той се забавлява искрено.
- Оригиналът ли е, епископе? - провикна се един от репортерите в навалицата.
Монсеньор Гишо се усмихна благо.
- Наистина е изображение на Божията майка, но този образец тук е само копие, при това не особено добро.
С тези думи се качи на автомобила и си тръгна.
- Какво облекчение! - въздъхнах аз, след като колата се скри от погледите ни.
Обърнах се и затърсих с очи Чарли, него обаче го нямаше никъде. Завтекох се към кабинета и заварих мъжа си, стиснал картината в ръце. Затворих вратата - исках да сме сами.
- Какво облекчение - повторих. - Сега животът може да се върне в обичайното си русло.
- Знаеш, разбира се, че това наистина е картина на Бронзино - рече Чарли и ме погледна право в лицето.
- Я не ставай за смях - отвърнах аз. - Епископът...
- Не го ли видя как я държеше? - възкликна Чарли. - Човек не държи така фалшификат. Освен това го гледах в очите точно когато се двоумеше какво решение да вземе.
- Какво решение да вземе ли?
- Да. Дали в замяна на любимата си Богородица да ни съсипе живота.
- Значи, без дори да подозираме, сме притежавали шедьовър?
- Явно да. Но и досега недоумявам кой е изнесъл картината от църквата.
- Едва ли е Гай...
- Защо да не е той? Гай би оценил платното по-добре, отколкото Томи.
- Но как е разбрал къде е картината и колко всъщност струва?
- Може би от архива на полка или от случаен разговор с Дафни, която го е насочила.
- Това пак не обяснява как е разбрал, че става дума за оригинал.
- Така си е - съгласи се Чарли. - Дори подозирам, че изобщо не го е разбрал, просто е решил, че картината му дава още една възможност да ме опозори. Виж, госпожа Трентам е разполагала с доста години, през които...
- Божичко, но какво общо има с всичко това Кити?
- Госпожа Трентам просто я е използвала, за да ни заложи капан.
- Тази жена очевидно е готова на всичко, само и само да ни унищожи.
- Опасявам се, че да. Едно е сигурно: няма да остане особено доволна, когато разбере, че хитрият и план е бил осуетен.
Свлякох се на фотьойла до съпруга си.
- И какво ще правим сега?
Чарли продължаваше да стиска малкото платно така, сякаш се страхуваше да не би някой да му го грабне от ръцете.
- Можем да направим само едно.
Вечерта отидохме с колата у архиепископа. Спрях при задния вход, откъдето минаваха доставчиците.
- Много уместно - отбеляза Чарли и почука тихо на старата дъбова врата.
Отвори ни свещеник, който, без да казва и дума, ни отведе при архиепископа - заварихме го заедно с епископа на Реймс - пийваха вино.
- Сър Чарлс и лейди Тръмпър - оповести напевно свещеникът.
- Добре дошли, чада мои - поздрави архиепископът и дойде да ни посрещне. - Какво неочаквано удоволствие - допълни той, след като Чарли целуна пръстена му. - Но какво ви води в моя дом?