Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Двайсет и пет хиляди - викна Саймън и отново се обърна към представителя на италианската държава. – Трийсет хиляди.
Цигарата продължаваше да дими: Мелън оставаше в надпреварата.
- Трийсет и пет хиляди!
Забелязах човек, който чак сега се бе включил в наддаването: господин Рандъл, управител на галерия „Уайлдънстайн“ на Бонд Стрийт.
- Четирийсет хиляди! - оповести Саймън, когато в дъното се видя поредното валмо тютюнев дим.
Бяхме прехвърлили сумата, която бях посочила на Дафни, макар че лицето и си оставаше безизразно.
- Петдесет хиляди!
Не се бяхме и надявали да достигнем такава цена. Погледнах към Саймън и видях, че лявата му ръка върху катедрата трепери.
- Петдесет хиляди! - повтори той малко притеснено, когато някакъв непознат на първия ред също се включи в наддаването и закима трескаво.
Цигарата пусна поредния облак тютюнев пушек.
- Петдесет и пет хиляди. Шейсет хиляди!
Саймън отново бе насочил вниманието си към непознатия, който кимна рязко, за да покаже, че е вдигнал сумата.
- Шейсет и пет хиляди.
Човекът на Мелън продължаваше да дими с цигарата, но когато Саймън се извърна към непознатия на първия ред, той поклати глава.
- В такъв случай от дъното на залата шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? - той пак се вторачи в мъжа на първия ред. - И така, за картината на Каналето са предложени шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Шейсет и пет хиляди първи път, шейсет и пет хиляди втори път. Платното е продадено!
Саймън стовари с трясък чукчето има-няма и две минути след като наддаването беше започнало, а аз вписах в каталога МИХХХ точно когато в залата избухнаха ръкопляскания - нещо, което никога досега не се бе случвало в галерията на Челси Терас номер едно.
Настана олелия, а Саймън се обърна към мен и прошепна:
- Извинявай за грешката, Беки.
Чак сега си дадох сметка, че нервите му не са издържали и от четирийсет хиляди лири стерлинги той е скочил направо на петдесет. Вече съставях наум заглавията, които на другия ден вероятно щяха да се появят по вестниците: „На търг в галерия „Тръмпър“ бе платена рекордно висока цена за картина на Каналето“. Чарли щеше да остане доволен.
- Съмнявам се малката картина на Чарли да достигне такава сума - усмихна се Саймън, след като платното на Каналето бе свалено от статива и на негово място бе сложена Богородицата с Младенеца. Заместникът ми се извърна отново към залата. - Тишина, моля! - прикани Саймън. - Следващият експонат под номер трийсет и осем в каталога е от школата на Бронзино. - Той огледа насъбралите се. - Заявена е цена от сто и петдесет лири стерлинги - оповести моят заместник и замълча. - Някой дава ли сто седемдесет и пет?
Вероятно подучена от Чарли, Дафни вдигна ръка и аз едвам се сдържах да не прихна.
- Сто седемдесет и пет лири стерлинги. Някой дава ли двеста? - Саймън се огледа обнадежден, но не получи отговор. - В такъв случай сто седемдесет и пет лири стерлинги първи път, втори път, трети път...
Ала още преди да е стоварил чукчето, от дъното на залата скочи набит мъж с пожълтели от тютюна мустаци и прошарена коса, облечен в туидено сако и карирана риза с жълта вратовръзка. Той изкрещя:
- Тази картина не е „от школата на“, това е оригинал на Бронзино, откраднат по време на Първата световна война от църква „Свети Августин“ край Реймс.
Настана страшна врява, всички погледнаха първо мъжа с жълтата вратовръзка, после и малкото платно. Саймън удари няколко пъти с чукчето, но това не му помогна да възстанови реда. Журналистите започнаха да записват трескаво в бележниците си. Обърнах се към Чарли и Дафни: двамата бяха навели глави един към друг и разговаряха трескаво.
Малко по малко хората замълчаха и насочиха вниманието си към непознатия. Той продължаваше да стои прав.
- Според мен грешите, уважаеми господине - отсече твърдо Саймън. - Уверявам ви, картината е позната на галерията от доста години.
- Аз пък ви уверявам, че тя е оригинал - възрази мъжът, - и макар да не обвинявам предишния и собственик, че е крадец, мога да докажа, че е открадната.
Мнозина в залата веднага погледнаха в каталога, за да видят кой е притежавал картината. Най-отгоре в анотацията с главни букви пишеше: „ОТ ЧАСТНАТА СБИРКА НА СЪР ЧАРЛС ТРЪМПЪР“.
Сега вече се вдигна страшен шум, непознатият обаче продължаваше да стои. Наведох се и подръпнах крачола на Саймън. Той се надвеси над мен и аз му прошепнах какво съм решила. Заместникът ми отново заудря с чукчето и присъстващите най-сетне се поуспокоиха. Погледнах към Чарли - беше пребледнял като платно, после и към Дафни, която бе запазила спокойствие и го държеше за ръката. Бях убедена, че загадката си има някакво простичко обяснение, затова, колкото и да е странно, не се притесних особено. Саймън успя най-после да въдвори ред и оповести: