Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Големите двойни врати пред нея бяха изработени от стомана и към тях бяха прикрепени охранителни сензори.
— Мога ли да ви помогна.
Това не беше въпрос.
Тя се обърна.
Един от охранителите я беше последвал вътре и стоеше с раздалечени крака и отворено сако, като че да демонстрира, че носи оръжие.
Хекс завъртя очи, махна с ръка и го вкара във временен транс. После му внуши, че не се е случило нищо необичайно, и го прати обратно на мястото му, където щеше да обясни на колегата си, че «не се е случило нищо необичайно».
Е, да направиш това с хомо сапиенс, не беше кой знае какво постижение, все пак не ставаше дума за ядрена физика. Но за по-голяма сигурност извади от строя охранителните камери, когато се отправи към двойната врата. По дяволите. Един поглед към опасаните с кабели стоманени врати бе достатъчен, за да вземе решение да не ги отваря и да не рискува инцидент, замесващ полицията.
Ако желаеше да стигне до алеята отзад, трябваше да намери друг начин да се добере до там.
Изруга и се върна обратно на партито. Отне й десет минути да си проправи път сред гостите със съмнителен вкус и несъмнено его и в мига щом се озова навън под нощното небе, тя се дематериализира на покрива и отиде до другия му край.
Колата на Асейл беше паркирана долу, като предницата й сочеше към изхода на пряката.
И тя не беше единствената, която наблюдаваше ягуара.
Мили... боже.
Кор стоеше сред сенките и също чакаше мъжа.
Трябваше да е той. Който и да беше обаче, вътрешният му свят бе заключен до такава степен, че не съществуваше кой знае каква структура, която да бъде разчетена. По навик, заради травма или вероятно по малко и от двете измеренията му се бяха прелели едно в друго и оформяха сбита неравна маса. Беше й невъзможно да различи някаква емоция.
Боже, няколко пъти се беше сблъсквала с подобни модели. Обикновено те вещаеха сериозни неприятности, защото въпросният индивид беше способен на всичко. Например нужна ти беше точно такава прецакана същност, за да имаш куража да нападнеш краля.
Именно това беше нейната мишена. Знаеше го.
И сега, когато вече се закачи към тази сбита решетка, тя отстъпи и се дематериализира на покрива на висока сграда на една пресечка разстояние. Не желаеше да стресне кучия син, като го доближи прекалено, а от тук имаше добра видимост към ягуара.
По дяволите, ако радарът й имаше по-голям обхват, можеше да се отдалечи на повече от километър, но това беше прекалено. Инстинктите й бяха силни на по-къси разстояния. Така че ако се дематериализираше на твърде далече, щеше да го изгуби.
Докато чакаше, отново се зачуди за връзката на Кор с Асейл. За съжаление на аристократа, ако той финансираше бандата дори косвено, щеше да бъде взет на мушка от много дула.
Което не беше особено здравословно.
Около половин час по-късно Асейл излезе от задната врата на галерията и се озърна. Беше наясно за присъствието на другия мъж. И направи някакъв коментар точно към мястото, където се намираше Кор.
Студеният вятър и шумовете от града заглушиха репликите, разменени помежду им, но на нея не й бяха нужни субтитри. Емоциите на Асейл бяха ясно доловими и тя не можеше да отрече омразата и недоверието, които той изпитваше към онзи, на когото говореше. Разбира се, затвореният вампир не показа никакви чувства.
И после Асейл отпътува. Същото стори и другата решетка.
А тя я последва.
Като с много други неща в живота, в ретроспекция случилото се с Есен в единайсет вечерта имаше своето обяснение. Белезите бяха налице от месеци, но както често става, разчиташ погрешно знаците, не тълкуваш правилно стрелката на компаса, приемаш едно нещо за друго.
Докато не се озовеш запратен на място, което не би избрал, но вече няма измъкване от там.
Тя се намираше в тренировъчния център и вадеше купчина горещи чаршафи от сушилнята, когато се започна.
Късно, много по-късно, като че цял един живот по-късно, щеше да си припомни усещането за тази мека топлина, обгърнала тялото й, която проникваше в нея и караше по челото й да избиват капки пот. Щеше да запомни завинаги как се обърна настрани и постави меките бели чаршафи на плота.
Защото, когато отстъпи назад, периодът й на нужда настъпи за втори път в живота й.