Преродена любов

Не беше ходила в Светилището. Минаха. Най-скъпа Скрайб Върджин, минаха месеци, откакто последно се яви в Далечната страна, за да регулира цикъла си. Вярно, че нямаше нужда от кръв, защото Тор я хранеше. Освен това не желаеше да пропуска и миг с него.

Трябваше да се досети, че ще се случи нещо такова.

Стисна зъби и задиша тежко, докато отмине новият пристъп. После точно когато той отслабна и тя се канеше да извика за помощ, вратата се отвори със замах. Доктор Манело се закова на място, а лицето му показваше пълно объркване.

— Какво става. — той се опря на касата на вратата и изведнъж похлупи с шепи слабините си. — Добре ли си?

Жаждата й отново се издигна до кресчендо и тя за миг улови замъгления му образ как той стои насреща й разтреперан, а после клепачите й се затвориха, челюстта й се стегна и за миг изгуби съзнание.

От разстояние го чу да произнася:

— Ей сега ще доведа Джейн.

В желанието си да получи още от хладината на пода Есен се обърна по гръб, но тъй като краката й отказаха да се изпънат, контактът с повърхността не беше достатъчно голям. Обратно на една страна. После по корем, въпреки че краката й се стремяха да се притиснат обратно към гърдите й.

Избута ги надолу с ръце в опит да поеме контрол върху усещанията си и да промени позата си. Помъчи се да диша дълбоко или да изпъне крака и ръце с надеждата да намери облекчение.

Нямаше такова. Тя се намираше в центъра на бърлогата на лъва и огромните зъби на потребността се впиваха в нея, разкъсваха плътта й, огъваха костите й. Това беше кулминацията на онези горещи приливи, които тя бъркаше с изблици на страст, внезапните усещания за студ, които вземаше за предчувствия, и леките замайвания, за които винеше обилната храна. На това се дължеше цялото й изтощение. Неутолимият апетит. Вероятно тук се криеше и причината за бурния секс, който имаха напоследък с Тормент.

Докато стенеше, чу някой да произнася името й и реши, че този някой говори на нея. Но докато копнежът й не замря за малко, не успя да отвори очи, за да се убеди, че наистина не е сама.

Доктор Джейн беше коленичила до нея.

— Есен, чуваш ли ме?

— Аз.

Бледата ръка на лекарката отметна заплетените руси кичури от лицето й.

— Есен, мисля, че това е периодът ти на нужда. Възможно ли е да съм права?

Есен кимна, но хормоните се разбушуваха отново и заглушиха всичко освен всепоглъщаща потребност от сексуално удовлетворение. Което тялото й знаеше, че може да получи само от мъж.

От нейния мъж. Онзи, когото обичаше. Тормент...

— Да, да, ще му се обадим.

Есен протегна длан и сграбчи ръката на Джейн. Наложи на устата си да се задейства и отправи настоятелна молба към лечителката:

— Не му се обаждай. Не го поставяй в това положение. Това би го убило.

Да й служи в период на нужда? Никога не би сторил такова нещо. Сексът беше едно, но той вече беше изгубил дете.

— Есен, драга. Изборът би трябвало да е негов, не мислиш ли?

— Не му се обаждай. Да не си посмяла да му се обадиш.