Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Положи ръце върху идеалните полусфери на дупето й и я разтвори за езика си. По дяволите... Смесеният вкус на двама им, усещането на гладката й, идеално обезкосмена кожа, притисната към устата му.
Когато тя се заизвива под него, като че бе на ръба, но още не й стигаше, той облиза три пръста, плъзна ги вътре и продължи да действа с уста. Действието му бе възнаградено. Тя извика името му и се притисна към лицето му, а той се усмихна и й помогна да премине през вълните, които я разтърсваха цялата.
Беше време да спрат. Край.
През последната седмица не я бе оставил на мира и тъкмо по тази причина днес трябваше да се насили да отиде в проклетата спортна зала. Тя изглеждаше уморена и причината беше, че настояваше да работи нощем, а денем той не я оставяше да си почине.
Есен се размърда и легна по корем; после отмести коляно настрани и изви гръб. За още.
— Исусе — изстена той. — Как бих могъл да те оставя?
— Ами недей — отвърна тя.
Нямаше нужда да моли два пъти. Той отново я облада в гръб, като сграбчи ханша й и го намести така, че да може да прониква по-дълбоко. Свърши с ръка, обвита около талията й, балансирайки тежестта си с другата, телата им се движеха в синхрон, а леглото отново се заудря в стената. Експлодира в нея с такава сила, като че не бе правил секс от месеци.
И пак продължаваше да е жаден за нея. Особено след като тя самата достигна до освобождаване.
След като се успокоиха, той легна заедно с нея на една страна и притисна гърди към гърба й. Заровил лице в косата й, се замисли за начина, по който се отнасяше към нея в леглото.
Като че почувствала потребността му да бъде успокоен, тя протегна ръка назад и го погали по главата.
— Усещането с теб е прекрасно.
Може би. Но той се чувстваше зле заради онова, на което подлагаше тялото й.
— Нека ти напълня ваната.
— О, това би било чудесно. Благодаря ти.
Обратно в банята, той отиде до джакузито и пусна водата, а после извади от шкафа солите. Докато проверяваше температурата и леко я регулира, осъзна, че му допадаше да се грижи за нея. Също така осъзна, че намираше много начини да го прави. Търсеше си извинения да я отведе горе и да ядат вечерята си насаме. Поръча й дрехи от интернет. Отбиваше се в «Уолгрийнс», за да й купи любими списания като «Венити Феър», «Вог» и «Ню Йоркър». Винаги проверяваше дали имат в стаята от любимите й бисквити в случай че й се прииска да похапне нещо.
И той не беше единственият, който се грижеше за нея и я учеше на нови неща. Хекс идваше в имението, за да я види поне един или два пъти седмично. Двете излизаха заедно, ходеха в близкото кино и гледаха филми. Или се разхождаха в хубавата част на града, та Есен да разгледа красивите сгради. Или обикаляха денонощните магазини, където купуваха разни неща с парите на Есен, които тя печелеше от работата си.
Наведе се, провери водата и донагласи температурата, а после приготви кърпи.
Винаги малко се притесняваше, когато тя е навън сред ненормалните човеци и свирепите лесъри, подвластна на несигурните повеи на съдбата. Но в края на краищата Хекс беше опитен убиец и той знаеше, че би защитила майка си дори ако някой само кихнеше в нейна посока.
Освен това винаги когато майката и дъщерята излизаха заедно, Есен се връщаше с усмивка на лицето. Което на свой ред пораждаше усмивка и на неговото лице.
Боже, бяха стигнали толкова далече от пролетта насам. Представляваха две почти напълно нови личности.
Така че какво още оставаше?
Прекара ръка през водата във ваната и се запита отчаяно какво пропускаше.
55.
Две вечери по-късно Хекс се събуди, обзета от някаква странна убеденост. Като че беше глътнала будилника и той звънеше в корема й.
Интуиция. Безпокойство. Ужас.
Но за съжаление, нямаше бутон за спиране, който да натисне. Отиде да си вземе душ, като продължаваше да бъде тормозена от усещането, че някакви невидими и непознати сили са се обединили и че черни облаци се скупчват на хоризонта. А определени лица ще бъдат разместени от чужди ръце подобно на шахматни фигури, за да се озоват на нежелани от тях места.
Мисълта продължи да я тормози и по време на краткото й пътуване из Колдуел и остана в главата й дори когато се захвана със задълженията си в «Желязната маска». Неспособна да се помири с нея, тя отстрани шиповете си и излезе из града часове по-рано от обикновено. Докато се дематериализираше от покрив на покрив, издирвайки копелетата на Кор, я осени някакво чувство... Това беше нощта.