Преродена любов

— Да пробваме в някоя от стаите за гости. Струва ми се, че там ще открием подходящи — той преметна ръка през рамото й и поеха по коридора. — Колкото до твоя загадъчен приятел, обещавам да не го пребия. Освен ако не разбие сърцето ти. Тогава може да се наложи да обработя челюстта на мръсника.

Кой ли можеше да е, по дяволите? Всички в къщата бяха заети. Може да е някой, когото е срещнала на север, в къщата на Фюри? Но кого би допуснал той там? Възможно ли е да е някой от сенките? Хм... Те наистина бяха мъже с качества и със сигурност можеха да завъртят главата на една жена. Боже, за нейно добро се надяваше да е друг. Любовта беше трудно нещо, дори да бяха въвлечени добри души.

В стаята за гости той й избра черни джинси и черен пуловер. Не му допадаше мисълта Лейла да облече някоя къса пола не само защото това би оскърбило нежната му душа, а и защото не желаеше Примейлът да обработи неговата челюст.

Когато излязоха от стаята, Джон чакаше в коридора и ако беше изненадан, че Избраницата се присъедини към тях, не показа каквато и да било реакция. Вместо това се държеше любезно с Лейла и подхвърляше по някоя реплика, оформена с устни, докато Куин се обличаше.

Около десет минути по-късно тримата се дематериализираха в центъра на града, но не в района на баровете. Нито той, нито Джон проявяваха интерес да придружават Избраница в «Скриймърс» или «Желязната маска». Отидоха в района на театрите в едно не особено посещавано заведение, което беше отворено до един през нощта и сервираше алкохол и шоколадови лакомства, увити в не-знам-какво си тесто и покрити с не-знам-какъв си крем. Масите бяха малки, същото важеше и за столовете. Настаниха се пред аварийния изход и заслушаха мърморенето на сервитьорката, докато тя изреждаше специалитетите, никой от които не звучеше привлекателно.

Списъкът с предлаганите бири беше милостиво кратък.

— Две черни бири за нас — поръча. — А за дамата.

Той хвърли поглед към Лейла, а тя поклати глава.

— Не мога да реша.

— Вземи две неща, чиито названия ти допадат.

— Добре. Крем брюле и лунен пай. И едно капучино, моля.

Сервитьорката се усмихна, докато записваше в бележника си.

— Харесвам акцента ви.

Лейла наклони грациозно глава.

— Благодаря.

— Не мога да го определя. Френски или немски? Или може би унгарски?

— Бирите никак няма да ни дойдат зле — заяви решително Куин. — Жадни сме.

Когато сервитьорката се отдалечи, той заоглежда останалите посетители, като обръщаше внимание на лицата и излъчваните аромати, слушаше разговорите им, питаше се дали се задава нападение. Срещу него Джон правеше същото. Да, беше толкова релаксиращо преживяване да изведеш Избраница във външния свят.

— Не сме много добра компания — обърна се към Лейла след малко. — Съжалявам.

— Нито пък аз — тя се усмихна към него, а после към Джон. — Но ми доставя удоволствие да съм извън къщата.

Сервитьорката се върна с поръчката и всички се отдръпнаха от масата, докато подреди върху нея бирите, чиниите и капучиното.