Преродена любов

После той стигна докрай. И тя благодари на добрата Скрайб Върджин за това. При последвалите тласъци тялото й се разтресе ведно с неговото, а рамката на леглото се заудря в стената.

Някой изкрещя.

Тя.

Последва нов трясък. Лампата.

Когато най-накрая се успокоиха, тя цялата беше мокра, усещаше пулсиране между бедрата си и беше отпусната до състояние, в което като че нямаше кости. Наистина една от лампите до леглото беше съборена и докато оглеждаше стаята, забеляза, че огледалото се беше пропукало.

Тормент вдигна глава и впери поглед в нея. На светлината, идваща от банята, тя забеляза драскотините на рамото му.

— О. най-скъпа. — ужасено притисна длан към устните си заради зейналата рана.

Той хвърли поглед и се учуди.

— Занасяш ли се с мен?

Когато погледна обратно към нея, той се усмихваше с гордост, в която нямаше никаква логика.

— Нараних те — щеше й се да се разплаче. — Аз.

— Шшт — той отметна един влажен кичур от лицето й. — Обожавам всичко това. Наистина го обожавам. Драскай ме. Удряй ме. Хапи ме. Хубаво е.

— Ти не си. в ред

— Не съм свършил, ето какво не съм. — само че като се раздвижи в нея, тя потрепна. Замръзна на място. — По дяволите, това беше грубо от моя страна.

— Беше прекрасно.

Тормент надигна огромния си гръден кош, като се подпря на ръце, и се отдръпна така леко от нея, че тя едва го усети. И въпреки това почувства някакви спазми. Може би нов оргазъм? Нямаше как да прецени, тъй като тялото й беше преситено от усещания.

При всички случаи ежедневните им сливания бяха нещо прекрасно. Вече бяха постигнали съвършен синхрон и се чувстваха изключително комфортно, което се дължеше най-вече на липсата на бариери, а също и на свободата. и доверието, които споделяха.

— Нека ти напълня ваната, за да се изкъпеш.

— Всичко е наред — тя му се усмихна. — Ще си почина малко, докато ти си вземаш душ. После и аз ще сторя същото.

Истината беше, че си нямаше доверие да се озове гола с него в банята. Имаше вероятност да го ухапе по другото рамо и колкото и да ценеше свободата, която той й даваше, би предпочела да не си позволява чак толкова.

Тормент се измъкна от хаоса, в който бе превърнато леглото, и за миг се извиси над нея с присвити очи.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Честна дума.

Накрая той кимна и се обърна.

— Гърбът ти!

Изглеждаше, сякаш в него е забивала нокти някоя котка. По продължението на гръбнака му се спускаха червени резки.

Той надникна над ухапаното си рамо и се усмихна още по-гордо.

— Усещането е прекрасно. Всеки път когато ги почувствам, докато съм навън тази нощ, ще си мисля за теб.

Той изчезна в банята, а тя поклати глава сама на себе си. Мъжете бяха тотално луди.