Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Затвори очи и отметна чаршафите от тялото си. Въздухът в стаята беше хладен, може би дори студен, но след преживяното тя самата бе като нажежено желязо, остатъците от страст на практика струяха през порите й.
Докато Тормент се къпеше, пожарът постепенно беше потушен, а пулсирането между бедрата й замря. И тогава най-накрая тя откри покоя, който търсеше, тялото й се освободи от напрежението и агонията й се облекчи.
Изтегна се, а усещането беше изключително приятно заради голотата и тя се усмихна към тавана. Никога не беше познавала такова щастие...
Най-неочаквано онази странна хладина, която изпитваше от време на време от есента насам, се завърна, предчувствие, което долавяше, но не успяваше да формулира, някакво неопределено предупреждение.
Вече й беше студено и тя придърпа завивката около себе си.
Сама в леглото, тя се почувства преследвана от съдбата, като че се намираше в тъмна гора с вълци около себе си, които чуваше, но не успяваше да види в скривалищата им зад дърветата.
Готови да нападнат.
В банята Тор се подсуши и се наведе към огледалото. Следата от ухапване на рамото му вече започваше да изчезва, а кожата му възвръщаше целостта си. Жалко — искаше му се да поостане още малко. Изпълваше го с гордост да е маркиран по този начин.
Въпреки това реши под якето да облече тениска с къси ръкави вместо без ръкави. Нямаше нужда братята да виждат белезите. Това беше нещо лично — само между Есен и него.
Дявол да го вземе. Тази жена беше невероятна.
Въпреки стреса, под който се намираше, въпреки разговора с Ласитър на стълбите, въпреки факта, че започна да я докосва само защото знаеше, че трябва, в крайна сметка както винаги всичко опираше до секс, див и необуздан секс. Есен беше като водовъртеж, който го е погълнал, еротичната власт, която имаше над тялото му, го засмукваше, а после го изтласкваше на повърхността, за да поеме въздух... преди да го придърпа обратно.
С мъка на сърце трябваше да каже, че в това отношение бе продължил напред. Болеше го да признае такова нещо и понякога, докато лежаха в опит да успокоят дишането си и да охладят изпотените си тела, онази стара позната болка го пронизваше като нож в гърдите.
Не вярваше, че това усещане някога ще изчезне.
И въпреки всичко при всеки изгрев той я желаеше и я имаше. и хранеше твърдото убеждение да стори същото и след дванайсет часа.
Излезе от банята и я откри все още в леглото. Беше се сгушила с лице към прозореца и лежеше на една страна с тяло, покрито от чаршафа.
Но той я видя гола.
Напълно гола.
Образът мигом го накара да се втвърди. Като че почувствала възбудата му, тя изстена еротично и изви тяло. Протегна се назад, дръпна чаршафа, който я покриваше, и повдигна бедрото си леко нагоре, с което изложи на показ великолепната си женственост.
— По дяволите — изпъшка той.
Тялото му се устреми към нея без мисъл или предварително решение, следваше я с такава целеустремена фокусираност, че би убил всеки, изпречил се на пътя му. Би го прегазил и би се заел с него, след като приключеше с нея.
Качи се на леглото, хвана ерекцията си и се намести зад гърба й. Внимателно влезе в нея, в случай че още изпитваше болка, и после изчака, за да се убеди, че тя го желае отново толкова скоро.
Когато тя само произнесе доволно името му, той започна да се движи.
Влажна, гладка, гореща.
Нахвърли й се без предварително извинение и му допадаше свободата да постъпва така. Макар и дребна, тя беше по-корава, отколкото изглеждаше, и през последните няколко месеца той се научи да изоставя самоконтрола си и да се отпуска, защото знаеше, че й харесва и така.
Плъзна ръка върху ханша й и промени ъгъла на тялото й така, че да му е възможно да прониква още по-дълбоко. И разбира се, тази поза имаше и друг плюс — можеше да вижда как влиза и излиза от нея, следеше как върхът на възбудата му се появява, преди отново да потъне само за да започне играта отначало. Тя беше розова и подпухнала, а той беше твърд благодарение на нея.
— По дяволите — изръмжа, когато отново стигна докрай. Продължи движенията до пълното си освобождаване, като усети нейния оргазъм заедно със своя и сърцевината й, която го обгръщаше. Наблюдаваше шоуто, макар и със затворени очи, защото още можеше да види образа й в съзнанието си.
След като приключи, едва не се строполи отгоре й, но се спря навреме. Отпусна глава надолу и устата му се озова над тила й, при което той се възползва от близостта и докосна кожата й с устни.
С ясното съзнание, че трябва да й даде почивка, той си нареди да се отдръпне. Само че в мига щом го стори, му се наложи да стисне зъби, като видя колко готова за него продължава да е тя.