Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Ще обвини Ан — предричам.
Джефри тъкмо се кани да отвърне, когато игуменът Ричард влиза тихо и коленичи до мен, прочита кратка молитва, прекръства се и казва:
— Ваша светлост, може ли да ви прекъсна?
Обръщаме се към него.
— Какво има?
— Имаме проверка — казва той. Говори с такова презрение, та за момент решавам, че жабите са изпълзели от крепостния ров и са плъзнали из градината.
— Проверка?
— Така го наричат. Инспекция. Хората на милорд Кромуел са дошли да се уверят, че нашата обител е добре ръководена, в съответствие с разбиранията на нейните основатели и нашия орден.
Изправям се на крака.
— Това е безспорно.
Той излиза пред мен от църквата и тръгва към личната си стая.
— Милейди, те всъщност го оспорват.
Отваря вратата, двама мъже се обръщат и ме поглеждат безочливо, сякаш ги прекъсвам, макар да са в стаята на моя игумен, в моето абатство, на моите земи. Изчаквам за момент, без да помръдна или да проговоря.
— Нейна светлост графинята на Солсбъри — казва игуменът. Едва тогава те се покланят, и от неохотната им вежливост осъзнавам, че абатството е в опасност.
— А вие сте?
— Ричард Лейтън и Томас Лий — казва спокойно по-възрастният. — Работим за милорд Кромуел…
— Зная какво правите — прекъсвам го. Това е човекът, който разпитваше Томас Мор. Това е човекът, който влезе в абатството Шийн и започна да разпитва монасите. Това е човекът, който се яви като свидетел срещу Девата от Кент, Елизабет Бартън. Не се съмнявам, че моето име и имената на синовете и домашния ми свещеник са били вписани нееднократно в книжата в малката кафява торба, която носи.
Той се покланя, без никакъв срам.
— Радвам се за това — казва спокойно. — В Църквата има много поквара и порочност, и Томас Лий и аз се гордеем да бъдем Божиите инструменти за пречистване и реформация.
— Тук няма поквара или порочност — казва разпалено Джефри. — Така че можете да си вървите.
Лейтън прави странен жест с глава, нещо като леко кимване.
— Знаете ли, сър Джефри, именно в това винаги ме уверяват всички. В такъв случай ние ще се убедим в това и ще си тръгнем колкото може по-бързо. Имаме много работа. Не искаме да оставаме тук по-дълго, отколкото е необходимо.
Той се обръща към игумена.
— Предполагам, че можем да използваме стаята ви за разпитите си? Ще ни изпращате канониците и монахините един по един, първо канониците, а после монахините. Първо най-старите.
— За какво ви е да говорите с монахините? — пита Джефри. Никой от нас не иска снаха ми Джейн да се оплаква на непознати за решението си да постъпи в манастир, или да настоява за освобождаването си.
Бързо потиснатата усмивка, която се мярва на лицето на Лейтън, ми подсказва, че знаят за Джейн, и знаят, че ѝ отнехме вдовишкото наследство, когато я насърчихме да постъпи в манастира, знаят и че тя иска да бъде освободена от обетите си и да си възвърне състоянието.
— Винаги разговаряме с всички — казва Ричард Лейтън тихо. — Така се уверяваме, че не сме пропуснали нищо. Вършим Божие дело, вършим го задълбочено.
— Игуменът Ричард ще седи с вас, и ще чуе всичко казано, нали — искам да се уверя аз.
— Уви, не. Игуменът Ричард ще бъде първият човек, когото ще разпитаме.
— Вижте — казвам, в пристъп на внезапен гняв. — Не можете да идвате тук в моето абатство, основано от семейството ми, и да задавате въпроси, както поискате. Това е моята земя, това е моето абатство. Няма да го позволя.
— Подписахте клетвата, нали? — пита небрежно Лейтън, като прелиства книжата на писалището. — Нали? Доколкото си спомням, само Томас Мор и Джон Фишър отказаха да подпишат. Томас Мор и Джон Фишър, и двамата вече покойници.
— Разбира се, че почитаемата ми майка подписа — отговаря Джефри от мое име. — Няма съмнение в лоялността ни, не може да има съмнение.
Ричард Лейтън свива рамене.
— Тогава сте приели краля за върховен глава на Църквата. Той нарежда абатството да бъде посетено. Тук сме по негово нареждане. Нима оспорвате правото му, неговото божествено право, да управлява своята църква?
— Не, разбира се, че не — принудена съм да отвърна така.
— Тогава моля ви, ваша светлост, позволете ни да започнем — казва Лейтън с изключително дружелюбна усмивка, издърпва стола на игумена иззад масата му, настанява се на него и отваря торбата си, докато Томас Лий придърпва към себе си куп листа и започва да пише нещо на първата страница. Написаното гласи: Инспекция на абатството Бишам, април 1536 г.