Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Той отмества поглед към следващото оръдие и дулата му зейват насреща. Толкова е страшно, че той неволно натиска спусъка и изстрелва дълъг откос, който като че не попада никъде. После нещо близко затулва гледката — ритането го е захвърлило зад разнебитена яхта, вързана на брега.
Той знае какво ще стане сега — парата му го подсказва, и затова изскача оттам. Миг по-късно яхтата е просто изхвърлена от водата от изстрела на голямото оръдие. Хиро тича, намира понтон, където може да стъпи стабилно, и отново изстрелва продължителен откос. Когато свършва, от края на „Ентърпрайз“ е отхапано назъбено полукръгло парче там, където беше оръдието.
Отново се връща в главния канал и го следва навътре, докато той не опира в един от корабите на Ядрото — кораб с контейнери, превърнат в луксозен комплекс от апартаменти. Товарна мрежа служи за рампа, свързваща корабите. Вероятно служи и за подвижен мост, когато нежелани лица се опитват да се покатерят от гетото тук. По-нежелано лице от Хиро на сала надали има, но не вдигат мрежата.
Чудесно. Засега ще си остане на лодчицата. Той се спуска покрай кораба и заобикаля носа.
Следващият плавателен съд е голям петролен танкер, почти празен, щръкнал високо над водата. Той поглежда нагоре в стоманения каньон между двата кораба, но не вижда удобни товарни мрежи, разпънати между тях. Не им се ще разни крадци и терористи да се прехвърлят на танкера и да пуснат петролни сонди.
Следващият кораб е „Ентърпрайз“.
Двата гигантски кораба, танкерът и самолетоносачът, са успоредни, на разстояние между три и петнайсет метра, свързани с огромни кабели и разделени от огромни надуваеми възглавници, все едно са наблъскали помежду им няколко дирижабълчета, за да се търкат един в друг. Тежките кабели не просто са опънати между корабите — направили са някаква хитрина с тежести и макари, подозира той, за да могат кабелите да се отпускат, когато бурните води задърпат корабите в противоположни посоки.
Хиро язди собствената си надуваема възглавничка между тях. Сивият стоманен тунел в сравнение със Сала е тих и усамотен — освен него никой друг няма причини да идва тук. Иска му се само за минутка да поседне и да се поотпусне.
Но няма голяма вероятност за това, като се позамислиш. „ВИЕ СТЕ ТУК“ — произнася той.
Погледът му към корпуса на „Ентърпрайз“ — леко извита грамада от сива стомана — се превръща в триизмерен чертеж, който му показва всички вътрешности на кораба.
Долу покрай ватерлинията самолетоносачът е опасан с пояс от дебела противоторпедна броня. Не изглежда много обещаващо. По-нагоре бронята е по-тънка, а оттатък нея е хубаво — има си истински стаи вместо горивни резервоари и хранилища за амуниции.
Хиро избира една стая с надпис „КАЮТКОМПАНИЯ“ и открива огън.
Корпусът на „Ентърпрайз“ е изненадващо плътен. „Разумът“ не пробива веднага кратер в него — трябва малко време, докато патроните проникнат. И то пробиват само някаква си дупчица с петнайсетина сантиметра диаметър. Ритането блъска Хиро в ръждясалия корпус на петролния танкер.
Но той и без това не може да вземе оръжието със себе си. Натиска спусъка и се мъчи да се цели горе-долу в едно и също място, докато боеприпасите не свършват. После го откопчава от тялото си и го мята през борда. То ще потъне на дъното и стълб от пара ще отбележи местонахождението му. По-късно Големият Хонконг на господин Ли може да изпрати някой от екологичните си отряди за пряко действие, за да го прибере. После може да призоват Хиро пред Трибунала за екопрестъпления, ако искат. Точно в момента не му пука.
Чак след половин дузина опити той успява да захване куката в назъбената дупка шест метра над ватерлинията.
Докато се промъква през нея, комбинезонът му пращи и съска — нажеженият метал стапя и разкъсва синтетичната тъкан. Парчета от дрехата остават заварени върху корпуса. Има няколко изгаряния от първа и втора степен по оголената кожа, но още не го боли. Толкова е нахъсан. По-късно ще го заболи. Подметките на обувките му се топят и цвърчат, докато върви по светещите шрапнели. В стаята е доста задимено, но на самолетоносачите вземат противопожарните мерки много насериозно, а и тук не изобилства от запалими материали. Хиро върви през дима, стига вратата, превърната от „Разума“ в рязана бродерия от стомана. Избива я с ритник и влиза там, където на чертежа пише просто „КОРИДОР“. А после, защото по-сгоден момент надали ще последва, вади катаната.