Снежен крах

И не е само защото тия двамата вероятно не знаят английски. Те просто не се държат нормално. Най-сетне тя успява да изтръгне едната си ръка, а типът нито я удря, нито нищо, само се обръща сковано към нея и я опипва машинално, докато пак не докопа ръката й. Никаква промяна по лицето. Очите му се взират като счупени фарове. Устата му е отворена колкото да диша през нея, но устните му не помръдват, нито променят израза си.

Намират се в комплекс от корабни каюти и разрязани контейнери, които заместват фоайето на хотела. „Антенките“ я измъкват през вратата върху резките кръстосани линии на хеликоптерна площадка. И тъкмо навреме, защото случайно един хеликоптер е тръгнал да се приземява. Мерките за безопасност на това място нищо не струват — можеше да им отсекат главите. Това е лъскавият корпоративен „чопър“ с логото на ПНРР, който тя видя по-рано.

„Антенките“ се опитват да я извлекат на нещо като мостче, водещо през откритото море към съседния кораб. Тя успява да се обърне назад, вкопчва се с две ръце в парапета, заклинява глезените си между подпорите и се заклещва. Единият тип я сграбчва през кръста отзад и се опитва да откъсне тялото й, докато другият застава отпред и започва да откопчава пръстите й един по един.

От хеликоптера изскачат неколцина типове. Облечени са с комбинезони с пълни с разни уреди джобове — тя забелязва поне един стетоскоп. Изваждат от хеликоптера големи сандъци от стъклопласт с изрисувани отстрани червени кръстове и нахлуват на кораба с контейнерите. Уай Ти знае, че не го правят заради някой тлъст бизнесмен, който се почесва под ухото над яхнията със сини сливи. Те са тук, за да съживят гаджето й. Гарвана, напомпан и на скорост — тъкмо от това има нужда светът в момента.

Те я повличат по палубата на съседния кораб. Оттам по стълба се прехвърлят на следващия кораб, който е много голям. Според нея е петролен танкер. Като погледне през обширната палуба през оплетените тръби — през бялата боя избива ръжда — тя вижда от другата страна „Ентърпрайз“. Натам са се запътили.

Няма пряка връзка. Един кран на палубата на „Ентърпрайз“ се е наклонил и е спуснал над танкера малка телена клетка. Тя виси само на около метър над палубата — мята се нагоре-надолу и се лашка напред-назад над доста голямо пространство, когато двата кораба се залюлеят в различни посоки. Отстрани има врата — тя се поклаща, отворена.

Те я мятат в клетката с главата напред, като притискат ръцете й отстрани, за да не може да я блъсне, а после няколко секунди нагласят краката й сгънати назад. Вече е ясно, че говоренето не помага, затова тя се съпротивлява безмълвно. Успява да фрасне единия здравата между очите и едновременно усеща и чува как костта се счупва, но мъжът не реагира по никакъв начин, освен дето главата му отхвърча назад от удара. Тя го наблюдава толкова съсредоточено в очакване да види как той ще осъзнае, че носът му е счупен и това е нейно дело, че спира да рита и да се тръшка, колкото да успеят да я наврат цялата в клетката. Вратата се затръшва.