Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Господин Райф ще е много нещастен — предсказва Нг. — Ще се опита да си отмъсти, като отприщи „Снежния крах“ върху технологичното духовенство.
— Знам — отвръща Хиро. — Но мога да се притеснявам само за едно нещо в един момент. Малко помощ ще ми дойде добре.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — възразява му Нг. — За да стигне в Ядрото, човек трябва да прелети над сала или да влезе с малка лодка в центъра му. Райф е разположил там цял милион хора с пушки и катапулти за ракети. Дори и високотехнологичните оръжейни системи не могат да надделеят над организиран обстрел от леки оръжия в грамаден мащаб.
— Тогава докарайте насам хеликоптери — казва Хиро. — Нещо. Каквото и да е. Ако мога да се докопам до нам-шуба на Енки и да заразя с него всички на Сала, ще можете да се приближите в безопасност.
— Ще видим какво може да измислим — обещава Чичо Енцо.
— Чудесно — казва Хиро. — А сега, какво ще правим с „Разума“?
Нг смънква нещо и в ръката му се появява карта.
— Ето ти нова версия на системния софтуер — подава му я той. — Няма да е толкова бъгава.
— Значи пак ще е бъгава?
— Няма такова нещо като свободен от бъгове софтуер — заявява Нг.
Чичо Енцо се обажда:
— Май във всекиго от нас има частица от Ашера.
58
Хиро сам намира изхода, взема асансьора и слиза на Улицата. Щом излиза от неоновия небостъргач, вижда, че на мотоциклета му е седнало черно-бяло момиче и пипа по контролното табло.
— Къде си? — пита тя.
— И аз съм на Сала. Хей, току-що спечелихме двайсет и пет милиона долара.
Убеден е, че поне този път Уай Ти ще се впечатли от казаното от него. Но тя не се впечатлява.
— Това наистина ще ми осигури страхотно погребение, като ме пратят вкъщи по пощата в луксозна цинкова опаковка — заявява тя.
— Защо?
— Имам си неприятности — признава тя за първи път в живота си. — Мисля, че гаджето ми ще ме убие.
— А кой ти е гадже?
— Гарвана.
Ако аватарите можеха да пребледняват, да се олюляват и да им се налага да сядат на тротоара, точно това щеше да направи Хировият.
— Сега знам защо на челото му е татуирано „НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ“.
— Страхотно. Надявах се да ми съдействаш или поне да ме посъветваш нещо.
— Ако смяташ, че ще те убие, грешиш, защото ако беше права, отдавна вече щеше да си мъртва — казва той.
— Според зависи — казва тя и продължава с една крайно забавна история за една дентата.
— Ще се опитам да ти помогна — обещава той — но и аз не съм точно най-безопасният пич, с когото да се шматкаш по Сала.
— Ти събра ли се с твойта мадама?
— Не съм. Но имам големи надежди, че ще стане. Ако остана жив, де.
— Големи надежди за какво?
— За нашата връзка.
— Защо? — пита тя. — Какво толкова се е променило?
Това е един от онези съвсем простички и очевадни въпроси, които дразнят, защото Хиро не е съвсем сигурен какво да отговори.
— Ами, май най-после проумях какво върши тя и защо е дошла тук.
— Е, и?
Още един прост и очеваден въпрос.
— Смятам, че вече мога да я разбирам.
— Така ли?
— Поне донякъде.
— И според теб това е хубаво?
— Естествено.
— Хиро, ама че си прост! Тя е жена, ти си мъж. Ясно, че няма да я разбираш. Не това търси тя от теб.
— А според тебе какво търси — да не забравяме, че ти никога не си се срещала с тази жена и ходиш с Гарвана.
— Тя не иска от теб да разбираш нея — тя знае, че това е невъзможно. Иска от тебе само да разбереш себе си. За всичко останало все някак ще се разберете.
— Така ли смяташ?
— Определено да.