Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Пълното лице на Пендер се опечали още щом помирисаха морето.
— Как копнея за морските вълни — отрони тъжно.
Любопитството на Каран замъждука за пръв път от много дни.
— Какво ти се е случило?
— Имах си малък кораб, превозвах стоки покрай брега, понякога и отвъд. Но враговете ми бяха твърде много — процеди с омраза. — Не ме искаха. Отнемал съм бил от печалбите им, нали така! Съюзиха са срещу мен, подпалиха кораба ми. Всичко изгоря, нямах пари да платя стоката, трябваше да бягам. А бях най-добрият капитан в Туркадско море. Сега греба по вонящата река и не припечелвам дори за насъщния.
Вечерта с лекота се провряха покрай патрулите и преди полунощ стигнаха до морето по най-северното разклонение на устието. Вятърът налиташе от север, високи вълни се разбиваха в плитчините по-навътре. Скоро всички бяха мокри до кости.
— Тук няма опасност за вас — извика им Пендер в шумотевицата. — Ще ви оставя на брега, селото е наблизо, така де! Купете или откраднете лодка. Имате два-три дни плаване до Туркад. Време е да се върна при децата си.
Обърна, преодоля вълните и доближи брега. Не мръдна от кърмата. Каран прекрачи предпазливо на пясъка. Стоеше търпеливо, хванала въжето, и рееше поглед над водата.
И Лиан седеше, надмогнат от уплахата. Дори да откраднеше лодка, не би могъл да се добере до Туркад по това бурно море. Предпочиташе отново да пълзи по опасната пътека към Шазмак.
— Никога не съм плавал сам в море — изломоти той.
Пендер го изгледа с отвращение.
— Колко си жалък… А пък се уплаших от тебе. Защо ли да ти помагам? Няма да го направя дори за цяла торба сребро.
И тогава срещна погледа на Каран.
— Ще го направиш ли заради мен? — попита тя и закоравялото му сърце трепна.
Поумува и ръката му може би случайно опипа кесията на кръста му. Лиан безмълвно пусна в мазолестата му длан няколко големи сребърни монети. Лодкарят ги претегли, задържа ръката си протегната ръка и младежът с нежелание добави още една монета. Парите веднага изчезнаха в кесията.
— Качвайте се.
— Ами децата? — не се сдържа Лиан.
Пендер въздъхна.
— И в Сит са на толкова сигурно място, колкото е всяко друго.
Закрепи мачтата и опъна малкото платно.
Тази нощ Каран пак започна да вика насън. Лиан стискаше ръката й и тя се успокои за малко, а после се разпищя, мяташе се и бърбореше несвързано на банадорско наречие, което той трудно схващаше. Притисна я до себе си, галеше чорлавата й коса и покритите със солени пръски бузи. И двамата се унесоха.
Изведнъж връзката помежду им, изкована в Шазмак, оживя и изля непоносим порой от лица: Вартила, Идлис, Игър, още някой. Лиан се поразсъни, щом си спомни какво бе преживял в Тулин. Същото лице бе зърнал и през нощта на онази поляна. Фигурата, грамадна на каменното си кресло, разкъсваше оковите и посягаше напред.
Рулке! Как не се бе сетил досега? Рулке! Но защо тя го сънуваше? Лиан внезапно потъна в кошмара.
Мярна се Игър, след него — Тенсор. Видя дори себе си. Лицата се въртяха и разкривяваха, сливаха се или изпъкваха поотделно. Отново се пренесе в Нощната пустош, невеществения затвор, сътворен за Рулке. Съзря там и него, само че не окован на камъка. Трудеше се в огромна зала и наглед довършваше някакво творение, машина с нечовешки размери и несъмнено със скрити сили. Този път Рулке не се огледа, макар и да беше ясно, че го е забелязал, защото сам привлече мисления му взор. И това незнайно защо беше още по-смразяващо.
Каран изхленчи. Сънят се промени и Лиан видя лицето на Емант. Отново преживя същия ужас, но осъзна, щом паметта му бавно се откъсна от виденията на Каран, че сега Емант злорадства над нея и че тъкмо от него тя се плаши най-много.
Каран запищя — призрачен звук от устата на човек, тласнат до ръба на лудостта. Разсмя се диво, откопчи се от Лиан и са хвърли в морето.
Пендер не се помайваше — натисна кърмовото весло, смъкна платното, но въпреки това се отдалечаваха. Лиан подскачаше, крещеше на Каран и клатеше лодката опасно. Лодкарят се вбеси, заби юмрук в корема му и го запрати зад борда.
— Не бях срещал толкова безполезен глупак — промърмори и му викна: — Натам бе!
Лиан заплува, вълните го подхвърляха и спускаха, от време на време погледът му откриваше Каран, проснала се неподвижно във водата. Накрая стигна до нея и я хвана. Беше бледа и студена като труп, но пръстите му напипаха слаб пулс на гърлото й.
Обърна я по гръб, обви я с ръце, подпря тялото й на гърдите си и натисна. От устата и носа й зашуртя вода. Натисна втори път, после трети. Изтече още вода, после тя вдиша с пресекливо гъргорене и повърна през рамото му в морето.