Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Докато вървяха по дългия пристан, подминаха дупка — явно долу една от колоните не бе издържала на гниенето. В дупката се виждаше хаос от смахнато килната дървения, истински кошер от слузести килийки.
Някакво движение привлече погледа на Лиан. Отдолу го зяпаше мършаво мръсно лице. Всъщност лицата бяха много. По гредите пълзяха жителите на тази бърлога. Посочи ги на Каран.
— Прекалено много хора, земята не стига — отвърна тя и потръпна — Затова няма празно място. Да се махнем от тази проклетия, привиждат ми се кошмари дори само като стоя върху нея.
Тя нарами раницата си и тръгна припряно към западните хълмове и кулите на стария град. Най-сетне се добраха до брега и навлязоха в стръмните тесни улици, настлани с тъмносини тухли на черни петънца. Край тях се редяха сгради от потъмнял камък. Веднага след като се настаниха в една от многобройните странноприемници около пристанището, Пендер отпраши нанякъде.
Каран поръча чай и седна на пода срещу Лиан.
— Не биваше да идваме тук.
— Нямаше къде другаде.
— Не се отдалечихме от враговете ми, а дойдохме при тях.
— За кого говориш? От кого се боиш? От Мендарк ли?
— Не знам — изхлипа тя. — Страх ме е да си помогна с усета.
Оглеждаше се, сякаш стените се събираха да я смажат. Впи пръсти в чашата и наведе глава, та парата да облъхва лицето й. Ароматът като че ли я освежи.
— Както изглежда, принудена съм да разчитам на твоя приятел Мендарк. По-добре иди да го известиш.
Вялото покорство в гласа й натъжи Лиан.
— Не бих го нарекъл приятел. — Опасяваше се почти колкото нея от тази среща. — Дадено, отивам. Но ти в безопасност ли си тук?
— Ще залостя вратата и ще спя. Тръгвай по-бързо.
Когато Лиан излезе на улицата, минаваше пладне. Той се огледа. Крайбрежната улица беше изпъстрена с изнесени навън маси на кафенета, а нагоре по склона продължаваше същински лабиринт. Но Мендарк беше Магистър, всеки сигурно знаеше къде живее.
Първите двама го отминаха, без да отговорят, но едно улично хлапе, момиче на десетина години, мърляво и кльощаво, с корички и на двете колена, го упъти към цитаделата. Явно Лиан надплати за услугата с медните монети, които пусна в шепата му, защото то се озърна (никой не ги гледаше), прибра съкровището си и офейка. Посочената му твърдина беше цял комплекс от кули върху хълма, бе ги видял още от лодката.
Начесто губеше посоката по криволичещите улички и безистени на стария град. Веднъж-дваж момичето се показа зад него, но тъкмо когато реши да го наеме за водачка, то изчезна и повече не се мярна.
Цял час изгуби, докато стигне пред портата на цитаделата — отворена, но с четирима стражници в алено и синьо пред входа. Препречиха му пътя с дългите си копия.
— Ей, селяндур, ти пък каква работа имаш вътре? — попита един.
Лиан съжали, че не бе проявил предвидливост — трябваше да си купи чисти дрехи, да се изкъпе и да се обръсне.
Впери поглед в очите на мъжа и каза решително:
— Аз съм Лиан от Чантед. Нося вест от Уистан, наставник на Школата в Чантед, за Мендарк, Магистър на Висшия съвет на Туркад. Настоявам да ме пуснете незабавно вътре.
Друг страж се ухили присмехулно и каза нещо на третия, двамата се разкикотиха. Старшият се намръщи и ги сгълча. Те млъкнаха, но широките усмивки не изчезваха от лицата им. Той пак се обърна към Лиан.
— Разбира се, носиш знак от Уистан, за да докажеш, че изпълняваш негово поръчение, нали?
Лиан разпери ръце.
— Уви, нападнаха ме грабители и вече нямам знак.
Изражението на стража се промени.
— Не знам за никакъв Магистър Мендарк — изтърси с лукава усмивчица и си потърка брадичката. Другите прихнаха сдържано. — Сигурен ли си, че не бъркаш името или дори града? Смотаняците от Чантед са малко слабоумни, както съм чувал.
Лиан пламна.
— Вие сте глупаците тук — озъби се гневно. — Задачата ми не търпи отлагане. Няма да търпя някакви идиоти да ми губят времето. Пуснете ме веднага.
Усмивките се стопиха тутакси, копията се завъртяха към него.
— Ако си какъвто казваш, макар че се съмнявам — ухили се пак старшия и го побутна по гърдите с върха на копието си, — предупреждавам те да не си насилваш късмета. С името на Мендарк вече не можеш да влезеш в цитаделата. Тази предател бе свален от власт и изгонен от стария град.
Лиан се смая и запелтечи:
— Но… Кога? Как? Нищо не съм чул…
— Не е новина. Целият цивилизован свят знае. Скоро вестта може да стигне и до Чантед.
Отново последва буен смях.
— Къде да го намеря? Още ли е жив?
— Казват, че се заврял в Масанд, до водата. Онова свърталище открай време е прочуто с вонята си. Крайно време е да го изгорим до основи заедно с паразитите там. Внимавай да не си наблизо, когато дойдем.