Тайната на Сенеф

— Опитвал съм. Всъщност, повече от веднъж. Но тя категорично отказва всяка възможност за дискусия по тази тема.

— Може би това ще се промени с времето? – Виола отметна коси. – Къде смятате да отидете после?

— Вече пътешествахме из Франция, Испания и Италия – тя изглежда проявява интерес към руините на Древен Рим. Правя всичко по силите си да отклоня мислите й от това, което се случи. Въпреки това, обаче, тя остава умислена и далечна, както сама виждаш.

— Смятам, че това, от което Констанс най-много се нуждае, е напътствие.

— Що за напътствие?

— Знаеш. Такова, каквото един баща може да даде на дъщеря си.

Пендъргаст се размърда в стола си раздразнено.

— Никога не съм имал дъщеря.

— Сега имаш. И знаеш ли какво? Мисля, че цялата тази грандиозна обиколка, на която я водиш, не дава резултат.

— И на мен ми мина през ум същата мисъл.

— Имате нужда от възстановяване – и двамата. Трябва да преодолеете това заедно.

Пендъргаст помълча малко.

— Мислех си дали няма да е добре да се оттеглим от света за известно време.

— О?

— Има един манастир, в който на времето поживях. Много уединен, в западен Тибет, далеч от всякаква цивилизация. Мислех си, че можем да отидем там.

— Колко дълго няма да ви има?

— Колкото се наложи. – Той отново отпи от виното. – Допускам, че ще са нужни няколко месеца.

— Идеята може да се окаже извънредно плодотворна. И ме води до нещо друго. Какво следва… за нас?

Той бавно остави чашата.

— Всичко.

Последва кратко мълчание.

— Какво имаш предвид? – Гласът й беше нисък.

— Всичко е пред нас – рече Пендъргаст тихо. – Когато се погрижа за Констанс, ще дойде нашият ред.

Тя се протегна и докосна ръката му.

— Мога да ти помогна за Констанс. Доведи я в Египет тази зима. Смятам отново да се захвана с работата в Долината на царете. Тя може да ми помага. Ежедневието на археолога е сурово, но изпълнено с приключения.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се.

Пендъргаст се усмихна.

— Отлично. Вярвам, че ще й хареса.

— А на теб?

— Аз… Предполагам, че и на мен.

Констанс се бе приближила и те се смълчаха.

— Какво мислиш за Капрая? – обърна се към нея Виола, когато девойката се качи на терасата.

— Много е хубаво. – Тя се отправи към балюстрадата, хвърли едно смачкано цвете и облегна ръце на топлия камък, като се взираше към морето.

Виола се усмихна и побутна Пендъргаст.

— Кажи й плана – прошепна тя. – Ще бъда вътре.

Пендъргаст се изправи и отиде при Констанс. Тя остана неподвижна, взряна в далечината, а вятърът разбъркваше дългата й коса.

— Виола предложи да те заведе в Египет през зимата да й помагаш с разкопките в Долината на царете. Ще имаш възможност не само да учиш историята, но и да я докоснеш със собствените си ръце.

Констанс поклати глава, без да го погледне. Последва дълго мълчание, изпълнено с далечните викове на чайките и приглушения шепот на прибоя.