Тайната на Сенеф

— Не. Дадох показанията си преди месец.

— Може би искаш да кажеш нещо повече?

— Не.

Странен трепет премина през Д’Агоста, когато осъзна какво значеше това. Значи продължава да си мълчи за моята роля в Херкмурското бягство, помисли си той. Не е казала на никого.

— Обади ми се един познат от Министерството на правосъдието – каза тя. – Решението е излязло току-що. Колкото до федералните, специален агент Пендъргаст е чист по всички обвинения. „Убийства“ на свой ред официално са подновили разследването. И както изглежда, ние също ще свалим всички обвинения. Въз основа на доказателствата, получени от куфарчето на Диоген Пендъргаст, е била издадена нова съдебна заповед за Диоген. Помислих си, че ще искаш да знаеш.

Д’Агоста си отдъхна с облекчение.

— Слава Богу. Значи е напълно оправдан.

— По криминалните обвинения, да. Но със сигурност може да се твърди, че не е спечелил нови приятели в Бюрото.

— Популярността никога не е била от силните страни на Пендъргаст.

Хейуърд се усмихна слабо.

— Дали са му шестмесечен отпуск. Дали е по негово искане, или по настояване на Бюрото, не знам.

Д’Агоста поклати глава.

— Помислих си също, че може би ще искаш да чуеш за специален агент Спенсър Кофи.

— Е?

— В добавка към провалянето на случая на Пендъргаст, се е замесил в някакъв скандал в Херкмур. Изглежда е бил понижен. Сега го изпращат във филиала Северна Дакота в Блек Рок.

— Ще му трябват нови наполеонки – отбеляза Д’Агоста.

Хейуърд се усмихна, след което отново настъпи неловка тишина.

Заместник-комисарят на съда се приближи към тях заедно със специалния прокурор на отдела. Двамата подминаха Д’Агоста и Хейуърд, кимнаха им хладно и влязоха в съдебната зала.

— Щом Пендъргаст е чист, и ти ще бъдеш оневинен – рече Хейуърд.

Д’Агоста сведе поглед.

— Става дума за различни бюрократични процедури.

— Да, но когато…

Тя рязко спря. Д’Агоста вдигна поглед и видя Глен Сингълтън да върви по коридора, безупречно облечен както обикновено. Капитан Сингълтън все още бе официалният шеф на Д’Агоста и пристигаше без съмнение, за да свидетелства. Когато видя Хейуърд, той изненадано се спря.

— Капитан Хейуърд – рече той сковано. – Какво правиш тук?

— Дойдох да видя как ще мине процесът – отвърна тя.

Сингълтън се намръщи.

— Дисциплинарните изслушвания не са театрални пиеси.

— Известно ми е.

— Вече свидетелства. Идването ти тук лично, без да са те повикали и без да даваш някаква нова информация, би могло да се изтълкува като… – Сингълтън се поколеба.

Д’Агоста се изчерви при намека. Крадешком хвърли очи към Хейуърд и се изненада от това, което видя. Мрачното изражение бе изчезнало от лицето й и видът й внезапно бе станал спокоен. Сякаш се бе борила дълго време и най-сетне бе взела важно решение.

— Да? – попита тя меко.

— Би могло да се изтълкува като липса на безпристрастност от твоя страна.