Тайната на Сенеф

Това бе истина, макар, разбира се, да не бе цялата история. Колъпи, заедно с още няколко души, бе станал жертва на Диогеновото светлинно-звуково шоу, докаран почти до лудост от лазерните пулсации и нискочестотните звукови вълни. Същото можеше да се случи и на Нора, ако не бе затворила очи и не бе запушила уши. Всъщност оттогава сънуваше кошмари всяка нощ. Пендъргаст и останалите бяха спрели шоуто, преди то да се разгърне докрай и да причини трайни увреждания: в резултат на това прогнозата за Колъпи и другите жертви бе отлична – много по-оптимистична, отколкото тази за злощастния техник Липър.

Нора се помръдна в стола си. Някой ден щеше да каже на Марго всичко – ала не днес. Преди това й предстоеше да се възстанови.

— Как смяташ, че ще се отрази това на музея? – попита Марго. – Такава трагедия на откриването и то непосредствено след Диамантения обир?

Нора поклати глава.

— Отначало всички смятахме, че това е последният удар, особено като се има предвид, че жената на кмета също е сред пострадалите. Но се оказва, че ефектът беше противоположен. Благодарение на всички тези недоразумения Гробницата на Сенеф сега е най-горещото шоу. Заявките за резервации на билети се сипят с невероятна скорост. Даже тази сутрин по Бродуей се разминах с някакъв амбулантен търговец, който продаваше тениски с надпис „Аз оцелях след проклятието“.

— Значи се канят да преоткрият експозицията?

Смитбак кимна.

— И то скоро. Повечето експонати са оцелели. Надяват се да пуснат шоуто до края на месеца.

— Новата ни египтоложка преработва сценария – вметна Нора. – Поправя първоначалния замисъл, като отстранява някои от по-крещящите специални ефекти, но оставя голяма част от светлинно-звуковото шоу непокътната. Тя е прекрасен човек, страхотно се работи с нея, забавна е, непретенциозна – късметлии сме, че я наехме.

— В новините се споменаваше, че някакъв агент на ФБР изиграл решаваща роля за спасяването на хората – каза Марго. – Да не би съвсем случайно това да е агент Пендъргаст?

— Как позна?

— Просто Пендъргаст винаги успява да се появи в най-критичния момент.

— На мен ли го казваш? – поклати глава Смитбак, а усмивката му помръкна.

Нора забеляза, че той несъзнателно потрива ръката си на мястото, където бе изгорена от киселината.

Медицинската сестра застана на прага.

— Марго? Налага се след пет минути да те върна в стаята ти.

— Окей. – Тя отново се обърна към тях. – Предполагам, че от изложбата насам продължава да се навърта из музея, да задава въпроси, да заплашва бюрократите и изобщо да се държи като пълен гадняр.