Призрачна музика

— На улицата. Току-що ме пуснаха.

— Значи са разбрали, че нямаш никаква вина?

— Не, пуснаха ме срещу подписка. Трябва да се заема с погребението, все пак аз съм неин съпруг, а в нашата милиция работят големи хуманисти. Оля, може ли да се видим?

— Къде и кога?

— Веднага.

Разбира се, тя тутакси изтича при старшия администратор, за да го помоли да я пусне от работа, и след половин час вече седеше на дългата дъговидна пейка до паметника на Пушкин. Георгий дойде след няколко минута. Лицето му беше изпито и небръснато, а под очите му тъмнееха кръгове. Той я целуна мълчешком по бузата и седна до нея, загледан встрани.

— Как си? — попита Олга, без да знае откъде да започне.

— Не виждаш ли? Не мога да се похваля с нищо хубаво.

В този момент Георгий й се стори чужд и непознат и Олга изпита страх. Защо бе толкова убедена в неговата невинност? Ами ако е виновен?… Той не я гледаше в очите и стоеше извърнат.

— Кажи… — Тя замълча.

— Какво?

— Знаеш ли кой го е направил?

— Нямам представа — сви рамене той. — Да не би и ти да мислиш като онзи малоумен следовател? Да не смяташ, че съм убил жена си, за да не деля имуществото?

— Нищо подобно, нищо подобно — заговори бързо тя. — Не мисля така, вярвам ти. Знам, че не си убил Елена.

— Точно така. Всеки момент могат да ме тикнат обратно в килията и цялата ми надежда е само в теб. Ти трябва да ми вярваш, чуваш ли, Оля? Трябва да ми вярваш и да ми помогнеш.

— Разбира се, разбира се, само не се вълнувай. — Олга го хвана нежно за ръката. — Ще направя всичко възможно. Само кажи какво трябва да свърша.

— Намери ми добър адвокат. Нека той да се заеме с делото ми.

— Че откъде да го взема? — притесни се тя. — Мога само да отида в някоя юридическа кантора и да помоля някого. Но не зная кой адвокат е добър и кой не е.

— Не говори глупости!

Георгий започваше да се ядосва и Олга се изплаши, че той просто ще стане и ще си отиде.

— Мъжът ти е следовател. Значи имате семейни приятели, които също са следователи, а те сигурно познават някакви адвокати. Не можеш ли да ги попиташ? В края на краищата попитай мъжа си.

— Не мога — каза тя почти шепнешком.

— Защо?

— Той знае всичко.

— Откъде?

— Аз му казах.

— Ти какво; да не си полудяла? Защо го направи?

— Помолих го да ти помогне, понеже той те е арестувал. Бях готова на всичко, само и само да ти помогне.

Най-сетне Георгий се извърна към нея, като едва сдържаше изумлението си.

— Значи това е бил той?

— Да.

— Ето защо днес ме пусна друг следовател. Виж ти какви неща стават… А аз дори не знаех, че твоят благоверен ме е тикнал в затвора. Интересно… дали е знаел?