Призрачна музика

— А сега застани прав, изпъни ръце пред себе си и се съсредоточи. Представи си, че ръцете ти се раздалечават настрани — като криле.

— Защо? — попита отново Денис.

— Не питай, а го направи, ако искаш да си помогнеш. Само че не се опитвай да движиш ръцете си. Това са специални идеомоторни движения, почти машинални са. Представяй си с всичка сила и дори им заповядвай да се раздалечат, но мускулите ти трябва да останат отпуснати.

Денис изпъна ръце пред себе си и опита да се съсредоточи. Ръцете му не помръдваха.

— И какво следва по-нататък? — попита недоволно той.

— Нищо. Стой и заповядвай на ръцете си да се раздалечат.

— Само че нищо не става.

— Какво от това? Никой не успява да го постигне от първия път. Трябва да тренираш. Я дай да те поразтрия.

Младежът сложи ръце на раменете на Денис, близо до врата му, и малко го размачка.

— Защо си толкова стегнат? Направи още няколко упражнения или се поразкърши, все едно танцуваш рок, отпусни напрежението.

— Виж какво, защо си се лепнал за мен? — каза сърдито Денис.

— Аз ли съм се лепнал? Ти вървеше по улицата и ревеше, като че ли всичките ти близки са измрели. И сам поиска да си помогнеш. Наистина ли смяташ да се предадеш толкова бързо? Струва ми се, че трябва да си по-упорит.

Денис се почувства неудобно. Наистина не беше хубаво да се предава веднага. И бездруго нямаше закъде да бърза. Той се наведе енергично няколко пъти настрани и напред, а сетне започна да прикляква.

— Стига ли толкова? — попита след десетото клякане.

— Стига. А сега почни отначало. Застани изправен, отпусни се, изпъни ръцете пред себе си.

Денис отново зае позата и изпъна ръце. И след известно време осъзна, че не ги усеща. Те станаха леки, безтегловни и изобщо не му бе трудно да ги държи в такова положение. Той дори не успя да се изненада, когато усети, че ръцете му започнаха да извършват някакво необяснимо движение.

— Така, така, така — занарежда младежът с очилата, — вече има движение! Има! Не спирай, продължавай, продължавай.

Ръцете му бавно се раздалечиха настрани.

— А сега веднага им дай команда да се върнат обратно! Ръцете се събират, ръцете се събират!

„Ръцете се събират, ръцете се събират!“ — повтори си наум Денис и ръцете му наистина поеха в обратната посока.

— Прекрасно! А сега отново им заповядай да се раздалечат.

Този път ръцете му се раздалечиха в двете посоки с лекота и на Денис му се стори, че движението им е по-силно и по-бързо — в крайната му точка лопатките му почти се събраха. Не разбираше какво става с него, но го обзе възторг от това леко и в същото време широко движение, което не се извършваше чрез напрежение на мускулите, а само с усилието на волята му. Последва още едно движение навън и навътре и у него се появи усещане за полет. Ръцете му се движеха като криле, а в главата му нямаше нищо друго, освен мисълта за тези летящи без усилия ръце.

— Достатъчно, спри! — изкомандва го хилавият очилатко. — Направи отново няколко упражнения.