Детето на нощта [bg]

Нещо в тези редове лишаваше от спокойствие Дензър не са­мо заради пътешествието, на което Ериан бе тръгнала с тяхна- та дъщеря. Изглежда бе свързано с нескритото желание на ма­говете от Дордовер да намерят жената и детето, за да ги върнат в Школата. Дензър нямаше търпение да поговори с всички от Гарваните, но най-много искаше да се види с Илкар. Наложи се Незнайния да му се сопне, че първо има нужда от отдих.

Ранното утро отмина, в Корина настана оживление. Предс­тоеше много работа и макар че Незнайния не успяваше да сдър­жи вълнението, изобщо не му хрумваше как биха могли да от­крият една магьосница и невръстното ѝ дете в този огромен свят. Разполагаха само с писмо, отправната точка на пътешествието им и смътни намеци за древна магия, за която не бе чувал досе­га, а и не я проумяваше. Но щом Дензър смяташе, че това е важ- но, Незнайния не виждаше смисъл да тъне в съмнения. О, бо­гове, колко полезен щеше да им бъде Троун сега... но го изгу­биха завинаги.

Застана над люлката и приглади русо кичурче, преди да це­луне Джонас по челото.

- Няма да се бавя дълго, малкия.

Изправи се, изви глава и зърна Диера, спряла на прага, об­лечена с тънка блуза и домашна пола. Разрошената ѝ коса се спускаше и пред лицето, но не скриваше изражението ѝ. Той прекрачи към нея и отвори уста, но тя опря пръст в устните му.

- Не сега, Сол. Ще ми кажеш по-късно. Щом трябва да тръг­неш, поне можеш да ми отделиш следващия час.

Целуна го и езикът ѝ се мушна в устата му. След малко Нез­найния се отдръпна, стиснал раменете ѝ.

- Ще събудим Джонас. Пък и знам едно по-уютно място.

Хвана ръката ѝ и двамата тръгнаха към спалнята.